Васил Бойдев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени Визуален редактор |
Премахната редакция на 80.78.227.63 (б.) без измислена "заповед". На 6.10.1941 г. България не е във война със "съюзниците", а и по-късно не ги нарича така Етикет: Връщане |
||
Ред 28:
== Биография ==
Васил Бойде в роден на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на полковник [[Теню Бойдев]] и по-голям брат на подполковник [[Антон Бойдев]]. През 1912 г. завършва [[Военното на Негово Величество училище]] и на 2 август е произведен в чин [[подпоручик]]. През следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на [[Четвърти конен полк|4-ти конен полк]]. През [[Балкански войни|Балканските войни]] е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на 4-ти конен полк. От 1923 е в [[седми конен полк|7-и конен полк]], след което от 1925 г. е началник на [[Девети пограничен участък|9-и пограничен участък]]. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на [[трета пехотна балканска дивизия|3-та пехотна балканска дивизия]]. От 1929 г. служи в [[Кавалерийска инспекция|Кавалерийската инспекция]]. На 26 ноември 1930 е назначен за началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на [[първи конен полк|1-ви конен полк]]. През 1932 г. е назначен на служба в Щаба на войската, от 1933 г. е началник-щаб на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8-а пехотна тунджанска дивизия]], а от 1934 г. е началник-щаб на [[Втора армейска област|2-ра военноинспекционна област]]. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на [[девети пехотен пловдивски полк]]. Началник на [[Военно училище|Военното училище]] от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След окупацията и подялбата на [[Полша]], цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за „взаимопомощ“. Успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През зимата на 1941 г. Бойдев и изпратен в [[Брашов]] и успява да договори с фелдмаршал [[Вилхелм Лист|Лист]] на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на [[Пета българска армия]], разположена във [[Вардарска Македония]]
Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян.<ref>Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. – В. „Троянски глас“, 1997, № 4; Ив. Пейковски, [http://ivanpeykovski.blogspot.hu/2012/09/1997-4.html Бойдев – генералът, който не пожела да стане полицай]. – В. „Особено Мнение“, 1996, № 5 (6 – 12.02.).</ref>.
|