Закон за запазване на енергията: Разлика между версии

м
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
 
== История ==
[[Файл:Hermann von Helmholtz.jpg|мини|[[Херман фон Хелмхолц]]]]
Основите на този закон са положени още от древните философи в [[Древна Гърция]], а по-късно от [[Рене Декарт]] и [[Михаил Ломоносов]].<ref>Михаил Васильевич Ломоносов. Избранные произведения в 2-х томах. М.: Наука. 1986</ref><ref>Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX в. – М.: Наука, 1969</ref> Един от първите експерименти, потвърждаващи закона за запазване на енергията, е извършен от [[Жозеф Луи Гей-Люсак]], проведен в 1807 година. Той изучава разширението на газове, но не може да обясни някои от явленията, като например липсата на промяна на температурата. [[Майкъл Фарадей]], изучавайки електрическите и магнитни свойства на веществата, стига до заключение, че всичко трябва да има общ произход и отделните форми могат да се превръщат една в друга. Тази гледна точка е същността на закона за запазване.
 
Малко по-късно [[Сади Карно (физик)|Сади Карно]], френски физик, извършва експерименти и прави началните стъпки за установяване на количествената връзка между работа и топлина.<ref>[http://nature.web.ru/db/msg.html?mid=1165074&uri=index.html Размышления о движущей силе огня и о машинах, способных развивать эту силу] на сайте nature.web.ru)</ref> Количественото доказателство е дадено то [[Джеймс Джаул]].
 
Първият, който осъзнава и формулира всеобшия закон за запазване на енергията, е немският доктор [[Юлиус Роберт фон Майер|Роберт Майер]]. Първоначално той подготвя статия, която предлага за публикуване в списанието „Анален дер Физик“, издавано от [[Йохан Кристиан Погендорф]]. Поради слабата подготовка на Майер в областта на физиката, статията съдържа някои груби грешки и е отхвърлена. Въпреки това, той поддържа идеята си и води публични дебати с професора по физика [[Йохан Готлиб Ньоремберг]], който отхвърля хипотезата му, но му предлага няколко начина за нейната експериментална проверка.
 
Майер не само провежда експериментите, но и определя количествено трансформацията на кинетичната енергия в топлина. Резултатите от тези изследвания са публикувани през май 1842 година в списанието на [[Юстус фон Либих]]. В брошурата си „Органичното движение във връзка с метаболизма“ (''„DieDie organische Bewegung im Zusammenhang mit dem Stoffwechsel“Stoffwechsel'') от 1845 година Майер определя механичния еквивалент на топлината – първоначално като 365 [[килограм сила|kgf]]·[[метър|m]]/[[килокалория|kcal]], като по-късно го коригира на 425 kgf·m/kcal. Приетата от съвременната наука стойност е 426,6 kgf·m/kcal за термохимична калория. От тази зависимост следва, че макар механичната работа и топлината да имат различен характер, те могат да бъдат трансформирани една в друга. Този извод е еквивалентен на закона за запазване на енергията, формулиран явно от [[Херман фон Хелмхолц]] през 1847 година.
 
== Класическа механика ==