Кентавър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
допълнн ткст и хдобавени източници |
||
Ред 7:
}}
'''Кентаврите''' ({{lang|el|Κένταυροι}}, на [[Латински език|латински]]: ''Centauri'' ) в [[древногръцката митология]] са диви, смъртни същества
== Характеристика ==
В архаичното гръцко изкуство първоначално били изобразявани като [[c:File:Kheiron.jpg|човек с конска задница]], а по-късно- като същество с тяло на [[кон]] и човешки торс и глава, с груби и брадати лица, конски уши, винаги въоржени с тояга, камък или лък. Най-старото изображение датира от VIII в. пр. Хр. и представлява бронзова статуетка, пресъздаваща битката на човек с кентавър. Сред най-популярни избражения са склуптурните композиции с фигури на кентаври на фронтоните на [[Храм на Зевс (Олимпия)|храма на Зевс]] в Олимпия и на [[Партенон|Партенона]] в Атина.
Най-старите изображения на кентаври датират от средата на VIII век пр. Хр..Първите им словесни описния са направени от [[Пиндар]] и [[Омир]]. Пиндар разказва, че Зевс наказал митичния цар на Тесалия Иксион заради желанито му да прелъсти богинята Хера, като преобразил Нефеле - облак, наподобяващ богинята. От съюза на Иксион с Нефеле се родил Кентавър. ▼
▲
Според [[Омир]] кентаврите са старо планинско [[Антична Тесалия|тесалийско]] племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на [[кон]]. Повечето са деца на [[Иксион]] и [[Нефела (митология)|Нефела]].▼
▲Според [[Омир]] кентаврите са старо планинско [[Антична Тесалия|тесалийско]] племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат
Кентаврите живеели в гората [[Пелион]] и воювали със своите съседи [[лапити]]те. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на [[лапит]]ите – [[Хиподамия]]. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите – кентаври и лапити е изобразена на един от [[Барелеф|барелефите]] на [[Партенон]]а. Също както [[титаномахия]]та (битката между [[Титани]]те и [[Олимпийски богове|Олимпийските богове]]), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.▼
Кентаврите живеели в гората [[Пелион]] и воювали със своите съседи [[лапити]]те. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на [[лапит]]ите – [[Хиподамия]]. Младоженецът бил също син на Иксион. За битката на кентаврите с лапитите( (кентавромахия) разказва [[Овидий]] в "[[Метаморфози]]" ([https://chitanka.info/text/25030-metamorfozi/133#textstart Ovid. Met. XII 210—535]).
Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври – изключение от тази обща характеристика – са [[Хирон]] и [[Фол]] – приятели на [[Херкулес]]. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на [[Хронос]] и една от [[океаниди]]те. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на [[Прометей]]. ▼
▲
▲
Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като [[Язон]] (негов учител е именно Хирон) и [[Ахил]]. Друг от кентаврите, Нес, в спор за [[Деянира]] е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.
| |||