Георги Караславов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
TedMBot (беседа | приноси)
Ред 43:
[[Файл:BASA-1194-1-13-22-Georgi Karaslavov with North Korean guests.jpg|мини|ляво|Караславов с гости от [[Северна Корея]] на гарата в с. [[Генерал Тошево]], 1949 г.]]
[[Файл:Паметник на Георги Караславов.jpg|ляво|мини|Бюст на Георги Караславов в София]]
 
 
Участва в [[Септемврийското въстание]] през 1923 г. Завършва педагогическото училище в [[Казанлък]] (1924). През 1924 – 1925 г. учителства в родното си село, но за комунистическата си дейност е уволнен. През 1925 – 1928 г. следва агрономство в [[Софийския университет]], но е изключен заради организиране на студентска стачка. Продължава образованието си в [[Прага]] (1929 – 1930), като същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. Завършва агрономство в Софийския университет (1930).
Line 53 ⟶ 52:
През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен със званието [[Герой на социалистическия труд]] (1959 и 1964), и [[Герой на България]] през 1974 г., орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1959, 1964, 1974) и [[Димитровска награда]] (1950, 1959).
 
Народен представител от I до VII Народнонародно събрание от [[Пловдив]] и област. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950 – 1962). Директор е на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в София (1947 – 1949), главен редактор (1952 – 1958) на сп. „Септември“, главен секретар и председател на [[Съюза на българските писатели]] (1958 – 1962).
 
Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма – характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците „Свърши се нашата“ (1946), „Нови пътища“ (1959); повестите „Танго“ (1946), „Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба – епопеята „Обикновени хора“ от шест части (1952 – 1975). Тя е панорама на живота на българите от [[Първата световна война]] до [[1960-те|60-те години]] на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.
Line 74 ⟶ 73:
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Караславов, Георги}}
[[Категория:Български писатели]]