'''Староруският език''' (на [[руски език|руски]]: ''древнерусский язык'') е общ език на обособилата се източнославянска група племена, предци на днешните [[белоруси]], [[руснаци]] и [[украинци]], обитавали земите около езерото [[Илмен]], горните течения на реките [[Волга]], [[Ока (река)|Ока]] и Западна [[Двина]], както и около реките [[Днепър]], [[Днестър]], [[БугЗападен (река)|Буг]] и [[Южен Буг]], разпространили се по-късно на изток. Този език е говорен през периода приблизително от средата на първото до средата на второто хилядолетие. Някои учени го наричат и '''общоизточнославянски език'''. Обаче както терминът ''староруски език'', така и този термин не е напълно точен, понеже голяма част от [[източни славяни|източните славяни]] в древността се наричали [[анти]], малка част [[словени]] (около езерото Илмен и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]]), а [[етноним]]ът [[рус (етноним)|рус]] (''русь''), се появява не по-рано от [[11 век]], като отначало не се отнася до всички източни славяни. Въпреки това, термините ''общоизточнославянски език'' и ''староруски език'' се възприемат като взаимозаменяеми, но вторият се е наложил, понеже е по-кратък.
==Исторически периоди в развитието на староруския език==
