Михаил II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 23:
 
== Царуване ==
Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар [[Калиман I Асен]]. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява [[регент]]ство  – майка му Ирина и [[Петър (севастократор)|севастократор Петър]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_17.htm Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр. 308]</ref>. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.
[[Файл:Second Bulgarian Empire (1241-1256).png|мини|ляво|България при [[Калиман I Асен|Калиман  I Асен]]  (1241  – 1246)  – в ''жълто'', и при '''Михаил II Асен'''  (1246  – 1256)  – в ''<u>оранжево</u>'']]
В 1246 г. [[Никейска империя|никейският император]] [[Йоан III Дука Ватаци]] се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като [[Кюстендил|Велбъжд]], [[Мелник]], [[Скопие]], [[Сяр]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Цепина]] и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. Съшо така Михаил Асен се задължава да подкрепи като съюзник Никея в продължаващата война с Латинската Империя. От положението се възползват и [[маджари]]те, които по същото време завладяват българските области [[Белград]], [[Браничево]] и вероятно [[Срем (област)|Срем]], след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.
 
През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между [[Търновското царство]] и [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]], насочен срещу сръбския крал [[Стефан Урош I]] и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́. През същата година, след като князът на [[Захумлие|Хум]]  – Радослав Андрич се присъединява към коалицията, български войски и съюзната им куманска конница нахлуват във вътрешността на [[Рашка (държава)|Рашкото кралство]] и опустошават [[Биело поле|Биело Поле]], но скоро след това войната е прекратена.
 
Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава севастократор Петър.
Ред 33:
През [[1254]] г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и през декември Михаил Асен предприема светкавична офанзива срещу Никея. Българските войски си връщат крепостите [[Станимака]] (Асеновград), [[Перущица]], [[Кричим]], [[Цепина]] [[Перперикон|Перперек]] с областта Ахрида в [[Родопи]]те и югозападните български земи. Новият никейски император [[Теодор II Ласкарис]] прехвърля войски от [[Мала Азия]] на [[Балкани]]те и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.
 
В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва мир с Унгария, скрепен с брак между него и внучката на крал [[Бела IV]]  – [[Анна Ростиславна]], дъщеря на [[Анна Арпад]] и унгарският васал княз [[Ростислав Михайлович]], бан на [[Славония]] и [[Мачва]], чиято военна подкрепа е осигурена.
 
Тъстът е в делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките след [[1254]] г.
 
Срещу него обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през [[1256]] г., едва 17  – 18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от братовчед си Калоян, бъдещия цар [[Калиман II]]. Смъртта на Михаил II Асен през есента на 1256  г. предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – [[Ростислав Михайлович]], деспот [[Мицо Асен]] и българският болярин на [[Скопие]] [[Константин Тих]], правнук на [[Стефан Неманя]] и [[Ана Неманя]].
 
Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства. Според [[Георги Акрополит]], убиецът на цар Михаил II Асен е неговият братовчед. В преписка на арменския свещеник Аракел от [[1258]] г. се посочва, че българският владетел е убит от сина на неговия чичо. Счита се, че Михаил II не е имал друг чичо освен [[севастократор]] [[Александър Асен]]. По тази причина се счита, че Калиман II е негов син.