Михаил II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 25:
Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар [[Калиман I Асен]]. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява [[регент]]ство – майка му Ирина и [[Петър (севастократор)|севастократор Петър]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_17.htm Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр. 308]</ref>. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.
[[Файл:Second Bulgarian Empire (1241-1256).png|мини|ляво|България при [[Калиман I Асен|Калиман I Асен]] (1241 – 1246) – в ''жълто'', и при '''Михаил II Асен''' (1246 – 1256) – в ''<u>оранжево</u>'']]
В 1246 г. [[Никейска империя|никейският император]] [[Йоан III Дука Ватаци]] се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като [[Кюстендил|Велбъжд]], [[Мелник]], [[Скопие]], [[Сяр]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Цепина]] и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. Съшо така Михаил Асен се задължава да подкрепи като съюзник Никея в продължаващата война с Латинската Империя. От положението се възползват и [[маджари]]те, които по същото време завладяват българските области [[Белград]], [[Браничево]] и вероятно [[Срем (област)|Срем]], след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.
 
През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между [[Търновското царство]] и [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]], насочен срещу сръбския крал [[Стефан Урош I]] и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́. През същата година, след като князът на [[Захумлие|Хум]] – Радослав Андрич се присъединява към коалицията, български войски и съюзната им куманска конница нахлуват във вътрешността на [[Рашка (държава)|Рашкото кралство]] и опустошават [[Биело поле|Биело Поле]], но скоро след това войната е прекратена.