Ица Йонковица Вуткова: Разлика между версии

Родена е през 1813 година.<ref>Изчислено според възрастта ѝ в документ, съхраняван в НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е. 410, п.д. № 718, лист 4.</ref> Останала вдовица, отглежда пет деца: Васил, Дона, Цано, Рада и Димитър (Дико). За да предпази най-големия си син Васил, който в юношеските си години се отличавал с пъргавина, смелост и предизвикателно държане към турците, тя го изпраща в Румъния на гурбет след завършване на първоначално образование в местното училище. Там той влиза в средата на революционно настроените емигранти.<ref>Дойчев. Любомир. Сподвижници на Апостола. С.София, Отечество, 1981, с.22 – 34.</ref> По-късно при него отива и малкият му брат [[Дако (Димитър) Йонков Вутков|Димитър (Дако, Дико)]], [[Чета на Христо Ботев|Ботев четник]], загинал в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]].<ref>НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е.410, п.д. № 718, л. 6, 11.</ref>

Когато синът ѝ Васил Йонков се завръща в Гложене след участието си в [[Първа българска легия|Първата]] и [[Втора българска легия|Втората българска легия]] и през 1869 г. Васил Левски, негов приятел от легиите, се свързва с него при първата си обиколка из България, Ица Йонковица взима живо участие в революционните дела. Става членка на създадения от Васил Левски и Васил Йонков през 1870 г. местен революционен комитет.<ref>Страшимиров, Д.Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 2. Извори. № 536.</ref><ref name=":0">{{Цитат книга|last=Дойчев|first=Любомир|title=Сподвижнички на Апостола|year=1986|publisher=Изд. на ОФ|location=София|pages=145}}</ref> В свидетелство след Освобождението гложенски революционери пишат, че по време на дейността на Левски „през 1870, 71 и 72 г. Йонковица Вуткова е земала живо участие в предприетата от него цел за освобождението на България, като например нейната къща е била всякога отворена за Васил Левски и тя Йонковица Вуткова го е пазила като очите си, като при това го е хранила, прала и въобще във всичко помагала. Тази нейна къщичка е била обща на Комитетът в онова време, тук Васил Левски с другарите си се е събирал на заседания, в които са решавали разни въпроси по освобождението от турците“.<ref>НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е.410, п.д. № 718, л. 3 Свидетелство от Захарий Попов, [[Иван Влахов|Иван Д. Влахов]], Христо Йотов Кметски, Дако Динов Терзиев, [[Мирчо Мирянов|Мирчо Хр. Мирянов]] и Найден Ненов, април 1896.</ref><ref name=":0" />