Атласки планини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис. |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| част-от =
| връх =
| височина = 4167
| вид =
| възраст =
Ред 23:
[[Файл:Atlas-Mountains-Labeled-2.jpg|мини|240п|Топографска карта на Атласките планини]]
'''Атласките планини''' ({{lang|ar|جبال الأطلس}}, наричани понякога само '''Атлас''') са обширна планинска система, разположена в [[
== Граници и дялове ==
Ред 29:
=== Западен Атлас ===
==== Среден Атлас ====
Ред 36:
==== Висок Атлас ====
{{Основна|Висок Атлас}}
Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид – остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен [[сняг]] и [[ледник|ледници]], а сега с езера, широки трогови (коритни) долини, преградени от [[морена|морени]] – остатък от [[Ледникова епоха|
▲Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид – остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен [[сняг]] и [[ледник|ледници]], а сега с езера, широки коритни долини, преградени от [[морена|морени]] – остатък от [[Ледникова епоха|ледниково време]]. Тук се издигат и най-високите върхове в Атласките планини, като първенецът връх Тубкал (френски:Jbel Toubkal, арабски: جبل توبقال) м 4167 и връх Тичка (Jbel Tichka) 3348 м, които, през по-голямата част от годината са покрити с дебела [[снежна покривка]]. От тях във всички посоки се откриват чудни пейзажи. Най-високият проход достъпен за транспорта е Тичка (Tichka Рass) 2260 м през който е прокаран добър и много живописен асфалтов път свързващ след преодоляванe на силни наклони покрай шеметни пропасти и безброй завои [[Маракеш]] с [[Варзазат]] и трансатласките селища. Един от основните пунктове за посещение на ''Националният парк Тубкал'' и изкачване на върха е село [[Имлил]], където свършват пътищата и започват кози и алпинистки пътеки.
==== Антиатлас ====
Line 43 ⟶ 42:
=== Източен Атлас ===
Източно от долината
==== Тел Атлас ====
Line 50 ⟶ 49:
==== Сахарски Атлас ====
{{Основна|Сахарски Атлас}}
Южните склонове на Сахарски Атлас са голи, с много каменни сипеи в резултат на силното физическо изветряне под влияние на пустинните климатични условия.
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Северната крайбрежна част на Атласките планини представлява алпийско нагънато съоръжение с показващо се на повърхността ядро (т.н. Кабилски масиви), изградено от древни (докамБрийски) метаморфни скали и с обвивка от маломощни палеозойски, триаски и юрски карбонатни формации. Основната роля в изграждането на тази зона играят кредно-палеогенските наслаги, които в значителна степен са флишови. Те образуват система от тектонски покривки, преместени от север на юг и частично препокрити и запълнени с моласи от миоценското предно пропадане (Предрифско и Предтелско). В строежа на по-южните части на Атласките планини на запад (в Мароканска Месета) съществена роля играят геосинклиналните пластове от палеозоя, изпитали интензивна херцинска тектогенеза. Източно в същата тази зона (зоната на Високите плата, включваща Оранската Месета) върху много по-древен, вероятно, къснодокамбрийски фундамент залягат относително маломощни, слабо деформирани кредни и палеогенски морски и неогенски континентални наслаги. Още по̀ на юг, в зоните на Висок и Сахарски Атлас, а също и в Среден Атлас мощността на мезозойските пластове нараства и едновременно с това се увеличава тяхната нагънатост. В крайния изток (в Тунис) нагънатата структура в значителна степен се определя от високопластичните соленоносни триаски формации. В южните части чрез големя Южноатласки разлом Атласките планини са отделени от Африканската платформа. Друг разлом преминава по крайбрежието на Средиземно море и с него са свързани проявите на млад вулканизъм и повишена сеизмичност. Най-важните полезни изкопаеми в Атласките планини са находищата на железни и полиметални руди.
== Водни ресурси ==
Line 73 ⟶ 74:
== Външни препратки ==
{{commons|Atlas Mountains}}
* [http://www.kakvo.org/atlaski-planini/geografia/statia Kakvo.org]
== Източници ==
<references />
[[Категория:Планини в Мароко]]
|