Атласки планини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
[[Файл:Atlas-Mountains-Labeled-2.jpg|мини|240п|Топографска карта на Атласките планини]]
'''Атласките планини''' ({{lang|ar|جبال الأطلس}}, наричани понякога само '''Атлас''') са обширна планинска система, разположена в [[Африка|Северозападна Африка]]. Простира се от [[Атлантическия океан]] на запад, покрай крайбрежието на [[Средиземно море]] на изток на протежение повече от 2000 km през териториите на [[Мароко]], [[Алжир]] и [[Тунис]]. Атласките планини се обособяват в отделна природна област на Африка, рязко контрастираща със своите ландшафти, като вид на планинския релеф, експозиционно-климатични различия и своето положение на границата между субтропичните и тропични географски пояси. Най-високият връх е [[Джебел Тубкал]] (4167
== Релеф ==
Най-големите височини Атласките планини достигат в Мароко, в хребетите [[Риф (планина)|Ер Риф]], [[Среден Атлас|Среден]] и [[Висок Атлас]] (връх [[Джебел Тубкал]], 4167 m, най-високата точка на Атласките планини). На запад от най-високите части със стъпала високи 1000 – 800 m склоновете на планината се спускат към т.н. Мароканска Месета. На изток покрай средиземноморското крайбрежие се простира веригата [[Тел Атлас]], а по южната им периферия – веригата [[Сахарски Атлас]] с височина 1200 – 1500 m. Между тях, на височина 1000 – 1200 m лежат равнините на Орано-Алжирската Месета. Северните и южни странични разклонения от тези две главни вериги разделят равнините на Орано-Алжирската Месета на отделни котловини с големи солени езера в тях, т.н. „себхи“ ([[Шот еш Шерги]], Ел Хадна, Гарает ет Тарф и др.). На изток северните и южните вериги се сливат и отделят ивицата от меридионални предпланински части от крайбрежните низини на Тунис.<ref name="bse"/>
== Граници и дялове ==
Атласките планини се делят на два главни дяла: Западен Атлас, наречен Марокански, и Източен – наречен Алжирски. За граница между тях служи долината на
=== Западен Атлас ===
Line 52 ⟶ 55:
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Северната крайбрежна част на Атласките планини представлява алпийско нагънато съоръжение с показващо се на повърхността ядро (т.н. Кабилски масиви), изградено от древни (докамБрийски) метаморфни скали и с обвивка от маломощни палеозойски, триаски и юрски карбонатни формации. Основната роля в изграждането на тази зона играят кредно-палеогенските наслаги, които в значителна степен са флишови. Те образуват система от тектонски покривки, преместени от север на юг и частично препокрити и запълнени с моласи от миоценското предно пропадане (Предрифско и Предтелско). В строежа на по-южните части на Атласките планини на запад (в Мароканска Месета) съществена роля играят геосинклиналните пластове от палеозоя, изпитали интензивна херцинска тектогенеза. Източно в същата тази зона (зоната на Високите плата, включваща Оранската Месета) върху много по-древен, вероятно, къснодокамбрийски фундамент залягат относително маломощни, слабо деформирани кредни и палеогенски морски и неогенски континентални наслаги. Още по̀ на юг, в зоните на Висок и Сахарски Атлас, а също и в Среден Атлас мощността на мезозойските пластове нараства и едновременно с това се увеличава тяхната нагънатост. В крайния изток (в Тунис) нагънатата структура в значителна степен се определя от високопластичните соленоносни триаски формации. В южните части чрез големя Южноатласки разлом Атласките планини са отделени от Африканската платформа. Друг разлом преминава по крайбрежието на Средиземно море и с него са свързани проявите на млад вулканизъм и повишена сеизмичност. Най-важните полезни изкопаеми в Атласките планини са находищата на железни и полиметални руди.<ref name="bse"/>
== Геоморфоложка характеристика ==
Пъстрата литология, колебанията на климата през плейстоцена и съвременните климатични различия обуславят разнообразието на екзогенните форми на релефа в Атласките планини. Па най-високите части са се съхранили следи от древни заледявания (остри зъбери, кари, трогови долини, морени). отделните хребети имат гъсто и дълбоко древно ерозионно разчленение. Вътрешните райони са заети от денудационни и акумулативни равнини, куестови ридове, остатъчни плата. На юг склоновете на планините са посрити с каменисти сипеи и протичат активни процеси на физическо изветряне. В районите с разпространение на варовици широко са застъпени карстовите форми на релефа.<ref name="bse"/>
== Климат ==
[[Климат]]ът в Атласките планини е средиземноморски на север и полупустинен в останалите райони. Валежите падат предимно през есента и зимата при преминаването над Средиземно море на циклоните от полярния фронт. Най-голямо количество валежи (1000 – 1800 mm годишно) падат по склоновете със северна и западна експозиция в [[Тел Атлас]] на изток от 2° и.д. и във [[Висок Атлас]] на височина 2000 – 2500 m. Голяма част от Атласките планини получават 400 – 600 mm, а южните райони 300 mm и по-малко годишно. В долния планински пояс средната януарска температура е от 10 до 12°С, а във вътрешните райони от 4 до 6°С. Над 1500 m в планините 4 – 5 месеца в годината се задържа снежна покривка. Лятото е сухо и горещо. Средната юлска температура е около 25°С, а абсолютните максимуми във вътрешните райони са около 40°С, а на юг до 49°С.<ref name="bse"/>
== Води ==
Реките в Атласките планини, наречени [[уади]], се подхранват основно от дъждовете. Тяхното пълноводие е през зимата, по време на есенно-зимните валежи, а през лятото почти всички (с малки изключения) пресъхват. Най-пълноводни са реките от басейна на [[Атлантическия океан]]
== Почви ==
| |||