Атласки планини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 64:
 
== Води ==
Реките в Атласките планини, наречени [[уади]], се подхранват основно от дъждовете. Тяхното пълноводие е през зимата, по време на есенно-зимните валежи, а през лятото почти всички (с малки изключения) пресъхват. Най-пълноводни са реките от басейна на [[Атлантическия океан]] ([[Ум ер Рбия]], Себу, Лукос, [[Тенсифт]]) и [[Средиземно море]] ([[Мулуя]], [[Шелиф]], [[Меджерда]]). В периода на дъждовете техният отток до няколко стотин и хиляди m³/s. Реките във вътрешните и южни райони ([[Дра]], Зиз и др.) имат епизодичен отток.<ref name="bse"/>
 
== Почви, растителност ==
Почвено-растителната покривка на Атласките планини отразява тяхното разположение в две физикогеографски зони. На север и запад по крайбрежието и в планините на височина до 800 m са разпространени ландшафтите на сухите гори и храсти типични за средиземноморския климат. Участъците заети от вечнозелени твърдолистни и бодливи храсти (маквиси) са сходни с южноевропейските. Гори съставени основно от корков дъб са развити върху кафеникави почви. В сухите вътрешни райони и на юг, в зоната на субтропичните пустини е развита рядка тревиста растителност (коило, трева [[алфа (растение)|алфа]]), пелинови храсти и др., развити върху сиво-кафеникави чакълести почви. В планините се проявява височинната зоналност, която е най-добре представена в Ер Риф и Тел Атлас по наветрените им склонове. До 1200 m е поясът на вечнозелените гори, съставени от [[Корков дъб|корков]] и каменен дъб; до 1700 m е поясът на смесените и вечнозелените широколистни гори (дъб, клен) с иглолистните гори. До 2200 m, в най-прохладния и влажен климат, е поясът на иглолистните гори (основно от [[Атласки кедър|атласки кедър]]), предоставящи ценна строителна дървесина. Под горите са развити планински кафеникави, илужени, главно кафяви горски почви. По най-високите части на планините на петна са представени планинско-ливадна и планинско-степна растителност и почви. Много голямо стопанско значение имат [[маслина]]та, цитрусовите култури и [[лозя]]та.<ref name="bse"/>
Поради съчетанието от климата и плодородните червеноземни почви (така наречените ''терра роса'') правят крайбрежните равнини и долини подходящи за развитието на [[земеделие]].
 
== Полезни изкопаеми ==
В тясна връзка с геоложкия строеж и развитие на Атласките планини са и [[Полезни изкопаеми|полезните изкопаеми]], които се крият в недрата им: [[Желязна руда|железни руди]], [[въглища]] и най-вече фосфорити. След унищожаване на френското колониално господство, недрата на Атласките планини се проучват много no-усилено не само от арабски, но и от [[Народна република България|български]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] специалисти. Полезните изкопаеми служат като основна суровина за развитието на [[руда|рудна]] промишленост в арабските страни Мароко, Алжир и Тунис.
 
== Флора ==
[[Растения|Растителността]] има субтропичен характер, представена от вечнозелените твърдолистни гори и храсти, приспособили се да задържат влага. По крайбрежните ниски склонове на Атласките планини широко разпространение имат вечнозелените сухолюбиви, много често бодливи храсти, известни под името [[маквиси]]. Типични дървесни видове за планинските райони са [[Корков дъб|корковият дъб]], [[Атласки кедър|атлаският кедър]], [[кестен]]ът, [[Приморски бор|приморският бор]], за Платото на шотите е характерна острата степна трева [[алфа (растение)|алфа]], която намира приложение в текстилната промишленост, хартиената промишленост и кошничарството. Много голямо стопанско значение имат [[маслина]]та, цитрусовите култури и [[лозя]]та.
 
== Фауна ==
[[Животни|Животинският]] свят е доста пъстър. Животните са преходни между европейските и африканските. Трябва да се отбележи, че в недалечно минало те са били подложени на масово изтребление както от местното население, така и от европейските колонизатори. Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. Голямо стопанско значение имат [[Домашна овца|овцата]], [[муле]]то, [[кон]]ят, а в южните части – [[камили|камилата]]. В степните области се срещат [[антилопи]], [[хиени]], [[чакал]]и, няколко копитни, а в северните части и другимаймуни. Има множество прелетни птици и особено много влечуги.<ref name="bse"/>
 
== Външни препратки ==