Почвено-растителната покривка на Атласките планини отразява тяхното разположение в две физикогеографски зони. На север и запад по крайбрежието и в планините на височина до 800 m са разпространени ландшафтите на сухите гори и храсти типични за средиземноморския климат. Участъците заети от вечнозелени твърдолистни и бодливи храсти (маквисимаки) са сходни с южноевропейските. Гори съставени основно от корков дъб са развити върху кафеникави почви. В сухите вътрешни райони и на юг, в зоната на субтропичните пустини е развита рядка тревиста растителност (коило, трева [[алфа (растение)|алфа]]), пелинови храсти и др., развити върху сиво-кафеникави чакълести почви. В планините се проявява височинната зоналност, която е най-добре представена в Ер Риф и Тел Атлас по наветрените им склонове. До 1200 m е поясът на вечнозелените гори, съставени от [[Корков дъб|корков]] и каменен дъб; до 1700 m е поясът на смесените и вечнозелените широколистни гори (дъб, клен) с иглолистните гори. До 2200 m, в най-прохладния и влажен климат, е поясът на иглолистните гори (основно от [[Атласки кедър|атласки кедър]]), предоставящи ценна строителна дървесина. Под горите са развити планински кафеникави, илужени, главно кафяви горски почви. По най-високите части на планините на петна са представени планинско-ливадна и планинско-степна растителност и почви. Много голямо стопанско значение имат [[маслина]]та, цитрусовите култури и [[лозя]]та.<ref name="bse"/>
