Ернст Яндъл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Подпис в статия |
|||
Ред 1:
{{Личност
{{Писател▼
|
|
| портрет-описание =
| снимка =▼
| име-рождено =
| работил = ▼
| националност = {{Австрия}}
|
|
▲{{Личност/Писател
| направление = [[конкретна поезия]]▼
|
| псевдоним =
| повлиян = [[Е. Е. Къмингс]], [[Жак Превер]]▼
|
|
|
|
| известни творби =
| повлиял =
}}
| баща =
| майка =
| брак = Розвита Бирти
| деца =
}}
Line 26 ⟶ 33:
== Творчески път ==
[[Файл:Ernst Jandl and Friederike Mayröcker, public reading, 1974-11, Vienna, Austria.jpg|мини|ляво|
Още в 1952 г. Ернст Яндъл публикува първите си стихове в списание ''„Нойе веге“'', а след няколко години излиза и първата му стихосбирка ''„Други очи“'' (1956). Най-известната книга на поета ''„Звук и Луизе“'' <ref>[http://liternet.bg/publish18/e_jandl/strelkovi.htm Звуковото стихотворение „Стрелкови окоп“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндъл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от ''„Кабаре Волтер“'', стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му ''„Изкуственото дърво“'' (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката ''„Задържан“'' (1973). Сборникът ''„Префасониране на фуражката“'' (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката ''„Жълтото куче“'' (1980).
▲[[Файл:Ernst Jandl and Friederike Mayröcker, public reading, 1974-11, Vienna, Austria.jpg|мини|ляво|250px|Ернст Яндъл и Фридерике Майрьокер, публично четене във Виена, 1974 г.]]
В последното десетилетие от живота си Яндъл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си ''„Идилии“'' (1989) и ''„Станци“'' (1992). До късната си стихосбирка ''„Петер и кравата“'' (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите ''„Поетически творби“'' в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен ''„Из действителния живот“'' (1999).
Line 49 ⟶ 56:
* ''selbstporträt des schachspielers als trinkende uhr'', gedichte, 1983/1986
* ''Das Öffnen und Schließen des Mundes'', Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 1985
[[Файл:Zentralfriedhof,Jandl,Ernst.jpg|мини|180px|Гробът на Яндъл във Виена]]▼
* ''idyllen'', gedichte, 1989
* ''stanzen'', 1992
Line 65 ⟶ 71:
== Награди и отличия ==
▲[[Файл:Zentralfriedhof,Jandl,Ernst.jpg|мини|180px|Гробът на Яндъл във Виена]]
* 1969: Hörspielpreis der Kriegsblinden zusammen mit Friederike Mayröcker für ''Fünf Mann Menschen''
* 1974: ''„[[Георг Тракл (награда за поезия)|Награда Георг Тракл за поезия]]“'' на провинция [[Залцбург]]
Line 92 ⟶ 99:
== Източници ==
: ''Тази статия се основава на [http://darl.eu/dichter/jandl_e/jandl_e.htm материал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160308005023/http://darl.eu/dichter/jandl_e/jandl_e.htm |date=2016-03-08 }}, използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].''
== Външни препратки ==
* [https://liternet.bg/publish18/e_jandl/index.html Поезия от Ернст Яндъл], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* [https://literaturensviat.com/?p=148914 Ернст Яндл в Литературен свят]
* {{икона|de}} [http://www.ernstjandl.com/ Ernstjandl.com]
* {{икона|de}} [http://www.lyrikline.org/en/poems/wien-heldenplatz-1229#.WDB3Uskt_IU Ернст Яндл в Lyrikline]
| |||