Законник на Хамурапи: Разлика между версии

Оригиналният текст на законите на Хамурапи е запазен върху черна базалтова [[стела]], намерена през 1901 г. при разкопките на древната еламска столица [[Суза]] и съхранявана днес в [[Лувър]]а в Париж. Предполага се, че е попаднала в Елам като военен трофей, може би през XII в. пр. н. е. В горния край на лицевата страна на стелата има релефно изображение, представящо Хамурапи в молитвена поза пред седналия на трон бог на слънцето и справедливостта Шамаш, който му връчва законите. Останалата част на стелата е покрита с хиляди дребни [[Клинописно писмо|клинописни]] знаци, изрязани в камъка. Това е текстът на законите, предшестван от увод, в който Хамурапи се хвали с многобройните си победи и възвеличава могъществото си. Уводът завършващ със заключение, в което се призовава гнева на боговете върху бъдещите царе, ако те имат неблагоразумието да променят или отменят законите. От общо 282 члена сравнително цялостно е запазен текстът на 247; част от липсващите параграфи се допълват по намерените в Суза и [[Ниневия]] фрагменти от глинени плочки с преписи на законите<ref name="Барсело">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://electronic-library.org/books/Book_0056.html| заглавие= История на древните общества|достъп_дата =22 август 2022 |фамилно_име= Барсело |първо_име= Педро, Маргарита Тачева, Петър Делев |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>.