Роден на 10 декември 1955 година в [[София]]. Шампион е на България по водна топка с „Левски“ (1971). Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуствоВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1980 година в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на проф. Сашо Стоянов. По разпределение работи в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Държавния театър]] в [[Сливен]] (1980 – 1985), а след 1986 година в [[Театър „Българска армия“|Театъра на българската армия]]. Играе и на сцената на столичния [[Театър 199]] в постановката „Самотният запад“ от Мартин Макдона, поставя и като режисьор спектаклите „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер и „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис. Играл е в пиесите „Нощно съжителство“, „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“, „Носорози“, „В очакване на Годо“, „Гувернант“, „Вишнева градина“, „Женитба“, „Секс, наркотици и рокендрол“ и други. Като режисьор е поставял пиесите „Човешки глас“, „Случайната смърт на един анархист“, „Секс, наркотици и рокендрол“, „Подземни тайни“ и „Нощта на рокендрола“. В НАТФИЗ, където е асистент от 1992 година в класа на професор [[Стефан Данаилов]], е поставял пиесите „Опера за три гроша“ и „Буре барут“.
Като един от основателите на театралната награда „[[Аскеер]] Христов реализира документалния филм „Аскеер“ 92 като режисьор и сценарист.
