Вуценски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Carbonaro. (беседа | приноси) уточнения и малки промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 672/1501 г., реновиран през 1680 г.
| реликви =
| съвременен статут = действащ
Ред 20:
| категория = християнство
}}
'''Вуцовският манастир „Успение Богородично“''' или '''Вуцас''' ({{lang|el|Μονή Βουτσάς}}) се намира на 720 м надморска височина в източно Загори, областта Загорохора ({{lang|el|Ζαγοροχώρια}}), между селата [[Гревенити]], [[Флору]] (Фламбурари) и [[Доляни (Гърция)|Доляни]], близо до река Варда. Мъжкият манастир е действащ от 1998 г. <ref>[https://www.mixanitouxronou.gr/i-moni-tis-voreias-pindoy-me-ta-ampelia-kai-tin-ploysia-istoria-itan-simantikos-stathmos-gia-ta-karavania-drone/ ΜΟΝΗ ΠΑΝΑΓΙΑΣ ΒΟΤΣΑΣ]</ref><ref>[http://www.mni.bg/2016/04/sledi-ot-bulgari-v-tesalia.html Следи от българи в Тесалия]</ref>
Вуцовският манастир е посветен на [[Успение Богородично]]. Старото име на манастира е '''Панагия Погонатиса''', по прозвището на император Константин IV Погонат. Мястото, на което е издигнат манастирът, било керванска станция по пътя от Тесалия и Македония до Епир и обратно, следвайки една от най-важните пътни артерии от римската епоха и османското владичество – „Василикострата“. Според манастирската легенда този маршрут е следван в съответствие с традицията от император [[Константин IV Погонат]] на връщане от Сицилия към Константинопол, когато основава и двата най-забележителни манастири в Загори – Вуцовският и [[Света Богородица Моливдоскепастис|"Света Богородица" в Депалица]].
Името си манастирът дължи на село Вуца, което съществува в района още от византийската епоха. Манастирът е разрушен през 1431 г. от османските турци при похода си срещу Янина и възстановен 70 години по-късно. Сегашният католикон е реновиран от 1680 г. и е заобиколен от високо заграждение, което е оформено от фасадите на съседните килии и сервизни помещения. В средата на XVIII век манастирът бил доста заможен и поддържал забележителна библиотека, която съхранявала ръкописа „[[Хроника на Вуца]]“, в който са описвани най-важните събития на Епир и в частност от Загори. През XIX век манастирът запада и е изоставен по време на Втората световна война.
| |||