Войсил (деспот): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
В края на ХІІІ в. като самостоятелно владение се появява т. нар. Средногорско княжество, обхващащо земите в Подбалканската област. Негови владетели са тримата братя Смилец, Радослав и Войсил.То обхваща земите по горното течение на р. [[Марица]] и територията между реките [[Стряма]] и [[Тунджа|Тунджа,]] чак до гр. [[Сливен]] – „...градовете на Мизия, от Стилбнос ([[Сливен]]) до [[Аневско кале|Копсис]], Център на княжеството е крепостта Копсис (между гр. [[Сопот]] и гр. [[Карлово]]). За Войсил не се знае абсолютно нищо за него по време на царуването на цар Смилец, както и дали въобще е притежавал някаква титла. При управлението на царица [[Смилцена Палеологина|Смилцена]] и малолетния [[Иван IV Смилец]] Войсил емигрирал във Византия. След смъртта на Георги II Тертер Войсил навлиза с византийска помощ в родовите си земи и възстановява властта си над тях. Византийският император [[Андроник III Палеолог]] му дава титлата „деспот на България“. Така след 23-годишно изгнание той създал едно полунезависимо княжество (деспотат), с главен укрепен град [[Копсис]], васално на Византия. През 1304 година Войсил командва авангарда на византийските войски, победени от цар Теодор I Светослав в [[Битка при Скафида|битката при Скафида]], недалеч от днешен [[Бургас]]. След неуспешната битка Войсил все пак остава като един от висшите военни на Византия.
През 1304-1306 г. Войсил бил начело на [[Алани|аланите]] и т.нар. [[Туркополи|туркопули]] (християнизирани турци) срещу [[Каталонска компания|каталаните]] в сраженията на Галиполския полуостров. По-късно го виждаме в Източна Тракия, във времето, когато аланите избягали в България, което станало през 1307 г. Всъщност, по-рано част от тези алани, както стана дума, били командвани от самия Войсил, докато сега те преминали на страната на византийския и лично Войсилов противник цар Теодор Светослав. До 1322 г. отсъстват сведения за българския болярин, но е ясно, че той оставал сред висшите военни на империята. През посочената година, в която вече бушувала гражданската война "на двамата Андрониковци" (1321-1328), Войсил преминал от лагера на [[Андроник II Палеолог|Андроник II]] в онзи на неговия внук [[Андроник III Палеолог|Андроник III Палеолог.]] Младият Андроник имал свои планове към България, в които Войсил играел важна роля.През 1323 г. Войсил бил вече "деспот на Мизия “Доколкото ситуацията в Търново и страната се отличавала с вътрешни борби и установяването на властта на [[Михаил III Шишман Асен|Михаил III Асен Шишман]], Войсил без особени трудности навлязъл в територията на царството. Той овладял, земите между Сливен и Копсис. Приема се, че деспот Войсил създал самостоятелно владение, което да стане плацдарм за атака срещу [[Велико Търново|Търново]] и царския престол. Войсил се ангажирал и с византийските действия срещу [[Пловдив]], отбраняван от [[Иван Русина]]. Първоначално Михаил Шишман не се занимавал с това деспотство, защото имал да разрешава териториални проблеми с византийците по черноморския бряг, но след като ликвидирал този проблем, той обърнал поглед и към деспотството на Войсил. След обсада Михаил Шишман превзема Копсис, а Войсил преди това тайно избягва при византийците, така тези земи са присъединени към Търновското царство до падането им под османска власт при [[Иван Шишман]]. След като бяга в Константинопол, деспота е назначен за главнокомандващ на византийската кавалерия в Макеодония. В гражданската война във Византия (1341-1347) Войсил е на страната на [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]] и участва в овладяването от неговите войски на [[Охрид]] и [[Костур (град)|Костур]].
[[Категория:Българска аристокрация]]
| |||