Временна комисия на македонските братства в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
| акроними =
| седалище = [[София]]
| ръководител = [[Христо Далкалъчев]],<br> [[Никола Юруков]],<br> [[Христо Татарчев]],<br> [[
| език = [[български език|български]]
| положение = несъществуваща
Ред 25:
'''Временна комисия на македонските братства в България''' е [[българи|българска]] [[политика|политическа]] [[организация]] на дейци от областта [[Македония (област)|Македония]]. Организацията е създадена от отцепили се през октомври 1920 година дейци на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските братства]]. Временната комисия е на леви позиции и се бори за [[Автономна Македония|Автономна федерална Македония]], като обвинява противниците си от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства в прикрит [[Велика България (политическа концепция)|анексионизъм]]. След едногодишна дейност и серия опити за обединение, проваляни от Временната комисия, тя прераства в [[Македонска федеративна емигрантска организация|Македонската федеративна емигрантска организация]] през декември 1921 година.<ref>{{Палешутски 1993|76 - 85}}</ref>
== Предистория и формиране ==
{{Основна|Втори велик събор на македонските бежански братства}}
На [[Втори велик събор на македонските бежански братства|Втория велик събор на македонските бежански братства]] става разцепление в [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]]. Опозицията на Изпълнителния комитет не одобрява политическата му дейност и в частност дейността развита от председателя на Комитета Иван Каранджулов при обиколката му в Италия, Швейцария и Франция. Налагането на тайно гласуване за нов Изпълнителен комитет,<ref>{{Палешутски 1993|75}}</ref> е повод 63-та опозиционни депутати, искащи явно гласуване, да напуснат конгреса и да изберат своя Временна комисия в състав доктор [[Христо Далкалъчев]], архитект [[Никола Юруков]], доктор [[Христо Татарчев]], доктор [[
== Позив ==
Още в началото на ноември излиза Позив от Временната комисия на македонската емиграция в България към македонската емиграция в България, с който се излага платформата на Комисията.<ref name="Татарчев 343">{{Татарчев|343}}</ref> Комисията определя като „мираж“ надеждата за присъединяване на Македония към България:
{{цитат|Години преди и след световната катастрофа синовете на Македония се мъчеха да изберат начина и средствата за реализирането на идеалите на македонското население. И докато едните налучиха правия път . пътя на автономна и самостойна Македония в нейната цялост, другите, движейки се не от разума, а от чувствата напразно се влачеха от миража на „присъединението“<ref name="Татарчев 343"/>}}
Комисията обвинява Изпълнителния комитет, че за една година обща работа с тях не е оправдал надеждите за искреност към автономната идея, защото:
{{цитат|
# За пледиране на каузата ни в странство той натовари лице ([[Иван Каранджулов]]), което, бидейки по-рано висш магистрат в България и неин представител в [[Втора Хагска конференция|Хагската конференция]] не можеше да вдъхне доверие на външния свят при отстояването на автономната идея, толкоз повече, че то е поддържало идеята за „присъединението“.
# Той допусна, щото в случая същото това лице да си послужи при обиколката си в Рим, Женева и Париж с [[Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България|Мемоара на организацията]], с който се иска чисто и просто „присъединението“ и с това за излишен път се подчерта, че то и днес не се е освободило от кошмара на обединителната акция.
# Въпреки дадената му от обикновените събори директива той съзнателно и систематически е избягвал да влезе в контакт с македонските инородни организации в Румъния, Турция и другаде, които поддържат „[[Македония за македонците]]“.
# Също така противно на настоятелното искан на обикновените събори той нищо не е сторил за образуване в Швейцария на общ комитет на македонските националности, който с нужния авторитет и моралното право да пледира каузата ни от името и за сметка на цялото македонско население.
# Умишлено игнорира сътрудничеството на представителите на левите течения на запад , които имат на политическото си знаме принципа за самоопределението на народите и зад които стоят широките народни маси, единствените искрени защитници за свободата на поробените народи.
# Съзнателно отправи до [[Парижка мирна конференция|мирната конференция]] в Париж фамозното „икономическо“, с което се установява „срок за уреждането правата на емиграцията по отношение имотите в робска Македония“, и с това косвено призна създаденото от конференцията политическо положение за Македония тогава, когато миналият Велик събор изрично постанови да се иска гарантирането на тия права „по един абсолютен начин, докато Македония бъде издигната в самостоятелна държава“ и
# Забравяйки своите прями задължения, той, подтикнат от известни политически групи, взе инициативата за създаване от македонските братства в България на клон от дружеството за демократически контрол.<ref name="Татарчев 344">{{Татарчев|344}}</ref>}}
== Бележки ==
| |||