Ерекция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уточнение
м дребни
Ред 3:
'''Ерекцията''' (от [[Латински език|латински]]: ''erectio'') е рефлексно съдово явление, което се дължи на парасимпатикови [[Нервен импулс|импулси]]. Неговото биологично значение е да създаде възможност за [[имисио]] на [[пенис|половия член]] във [[влагалище]]то на жената. Ерекцията се получава психогенно много преди [[коитус]]а и се дължи на интензивната [[вазоконгестия]], която настъпва в продължение на няколко минути. В резултат се променя както дължината, така и дебелината на половия член, който се уголемява и втвърдява.
 
Механизмът на ерекцията не е напълно ясен. Смята се, че главният фактор за нейното настъпване е отпускането на [[тонуса]] на артериалната стена поради вазодилатативния ефект на [[парасимпатикус]]а и настъпването на активна [[хиперемия]] в съдовете на [[пенис]]а и кавернозните тела. Настаналата възбуда в половите центрове на [[хипоталамус]]а и [[лимбичната система]] се предава по гръбначния мозък до половия член, където се отделя [[азотен окис]]. Той предизвиква релаксация на гладката [[мускулатура]]. В артериите на пениса се намират особени уплътнения, т. нар. възглавнички на Ебнер. Те се отпускат и отварят път за обилно нахлуване на [[кръв]] в кавернозните тела. По всичко изглежда тук играят роля редица медиатори (например фосфодиореза-5), [[инхибиция]]та на които води до разширяване на кръвоносните съдове на половия член. Така, за да се осъществи ерекция, е необходим сексуален стимул, който да повиши количеството на азотен окис, като ерекцията се засилва поради много забавеното му разграждане.
 
Допуска се, че заедно с активната хиперемия за осъществяването на ерекцията допринася и пасивната хиперемия, която настъпва поради опъване на мускулите на [[тазовото дъно]], а може би и от препълнения [[пикочен мехур]]. С последното някои обясняват и сутрешната ерекция, но нейният механизъм вероятно е много по-сложен и е свързан с промените на вегетативния тонус по време на сън.
Ред 11:
Стабилността на ерекцията по време на копулативния цикъл е променлива. Отклоняването на вниманието от несексулани дразнители може бързо и рязко да намали ерекцията, а продължаването на еротичното стимулиране отново да я възстанови.
 
По време на ерекцията семенното възвишение, което също има кавернозни тела, набъбва и стеснява семенния поток, като прегражда достъпа на [[урина]]та в уретрата, както и преминаването на [[еякулат]] към пикочния мехур. Това се осигурява и от рефлексния спазъм ана вътрешния [[сфинктер]] на пикочния мехур. По време на половата възбуда се активира секрецията на уретралните жлези на Cowper и на Littrei – т. нар. либидозна уретрорея (предсеменна течност). Обикновено този [[секрет]] е незабележим, но понякога той може да е обилен и да изтича като бистра безцветна капка. Секретът овлажнява гениталните органи и улеснява имисиото. В него обаче могат да се намират живи [[сперматозоид]]и и това да стане причина за неочаквана [[бременност]]. При еротична стимулация [[скротум]]ът се повдига нагоре.
 
== Източници ==