'''Натурфилософия''' (също '''естествена философия''', {{lang|la|philosophia naturalis}}) е исторически първата форма на [[философия]]та, умозрително философско учение за [[природата]] и нейната цялост, чието разбиране и обяснение често има фантастичен характер<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/натурфилософия/ | заглавие = РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК | достъп_дата = 11 юни 2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Институт за български език при БАН | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> (също '''естествена философия''', {{lang|la|philosophia naturalis}}) е исторически първата форма на [[философия]]та, умозрително философско учение за [[природата]] и нейната цялост, чието разбиране и обяснение често има фантастичен характер. Преди развитието на съвременната наука с това понятие са обозначавани [[астрономия]]та, [[физика]]та, [[химия]]та и [[биология]]та. Натурфилософите се опитват да изследват обективно природните закони и [[Вселена]]та и залагат основите на [[Природни науки|природните науки]], в частност физиката.
За най-голям разцвет на естествената философия се приема научната революция от 17XVII век, белязана от труда на [[Исак Нютон|Нютон]] ''[[Математически начала на натурфилософията]]''.
