Константин Маврикиос е роден през 1713 г. в Загора, Тесалия. През 1728 г. още съвсем млад се установява в Константинопол. През 1740 г. е ръкоположен за дякон. На 28 август 1741 г. е назначен за велик [[протосингел]] на Константинополския патриарх. На 23 септември 1743 г. е ръкоположен за епископ и получава катедрата на митрополит на Проилава (после Браила, Влашко).
През 1748 г. е освободен от управлението на Проиловската митрополия и се завръща в Константинопол. В имперската столица влиза в спора за нуждата от ороса на [[Кирил V Константинополски]], като се застъпва за премахване на необходимостта от повторно кръщение за новопокръстените от [[Римокатолическата църква|Римокатолическата]] и [[Арменската апостолическа църква]]. Тези общности са особено многобройни след [[ВенецианскоОсманско-турскавенецианската война (1714-1718)|османско-венецианскатавойна– (1714-1718)]], по време на която Османската империя си връща [[Пелопонес]], предходно владение на [[Венецианската република]]. Калиник IV остро се противопоставя на патриарх Кирил V, последният подкрепян от [[Евгений Вулгарис]] и [[Евстратий Ардженти]]. Калиник обаче е подкрепен от мнозинството митрополити членове на Светия Синод и на 28 април 1755 г. Светият Синод подкрепя позицията и инициативата му за снемане на ороса – с мнозинство от гласовете. Патриарх Кирил V обаче не приема това решение и изгонва всички митрополити, подкрепили Калиник. Самият Калиник успява да избяга и през 1756 г. получава убежище във френското посолство в Константинопол.
Според някои спорни и недоброжелателни му източници, от французите Калиник получава голяма сума пари, която предава на султан [[Осман III]], за да свали Кирил V от патриаршеския престол. На 16 януари 1757 г. Кирил V е свален от патриаршеско достойнство и Светият Синод избира Калиник за Вселенски патриарх. Изборът му обаче не е приет от столичните вярващи. Интронизацията му преминава под засилена охрана на еничарите, след като разярената тълпа на няколко пъти се опитва да нападне новоизбрания патриарх. На 22 юли 1757 г. е принуден да се оттегли и е заточен на остров [[Лемнос]], а след това в [[Синайски манастир|Синайския манастир]], където ползва активно манастирската библиотека.
През октомври 1763 г. се завръща в роднта Загора, където по примера на Синай създава местна библиотека и се посвещава на изучаване на живота и делата на [[Отци на Църквата|отците на Църквата]]. Умира през 1791 г. в родната Загора.
