Анте Павелич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[Категория:Хърватски политици
виж беседа
Ред 17:
Масовите убийства имат чудовищни размери. Извършват се разстрели и кланета, хората се погребват живи. Предполага се, че усташите са убили около 30 000 [[евреи]], 29 000 [[цигани]] и между 300 000 и 600 000 [[сърби]]{{факт}}.
 
След поражението на германскатаармиите армияна [[Страни от Оста|Оста]] в края на Втората световна война, преди влизането на победителите в Хърватия, Павелич се спасява в [[Австрия]]. Там е арестуван и затворен. След това с помощта на папа Пий XII е пуснат от затвора и се укрива във [[Ватикана]], след което бяга в [[Аржентина]]. Там възражда усташкото движение и е съветник по въпросите на сигурността на президента [[Хуан Перон]].
 
През април [[1957]] година е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската тайна полиция на [[Тито]], въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски четник. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в [[Испания]], където умира в [[Мадрид]] в края на [[1959]] година, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.
 
Анте Павелич е близък приятел с [[Иван Михайлов]] и напълно подкрепя българскотодействията национално-освободително движение въвна [[Вардарска МакедонияВМРО]].
 
 
{{DEFAULTSORT:Павелич, Анте}}
[[Категория:Военнопрестъпници]]
[[Категория:Хърватски политици]]
[[Категория:Държавни глави]]