Коледна песен (новела): Разлика между версии

В същата вечер, Скрудж е посетен от призрака на Джейкъб Марли, който е вечно прокълнатапрокълнат да се скита по земята и да плъзгавлачи вериги след себе си, ковани„ковани“ вот целияалчност сии животегоизъм зарадипрез алчностцелия иму егоизъмживот. Марли казва на Скрудж, че има само един шанс да избегне проклятието на бившия си съдружник. Той е следнияследният: същата вечер ще бъде посетен от три призрака и трябва или да се вслуша, в това, което те му показват, или е обречен да получи същата съдба като на бившия си партньор.

Нарича се още „Първият от трите призрака“. Първият призрак е призракът на отминалите Коледи. Той пренася Скрудж в детството му и му напомня, че и той на времетонавремето е бил мил и невинен. Сцените обрисуват самотното детство на Скрудж;, отношенията със сестра му;, коледното парти на първия му работодател г-н Фезуик, който се е отнасял с него като син. Призракът показва и раздялата на Скрудж с годеницата му Бел, която се разделя с него, защото е осъзнала, че той обича повече парите, отколкото нея.

Нарича се още „Вторият от трите призрака.“ Вторият призрак е призракът на предстоящата Коледа. Той показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как хора празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух. Привидението пренася Скрудж в бедния дом на Боб Крачит, където въпреки сиромашката вечеря, семейството се радва и се забавлява, четъй като са заедно. Вниманието на Скрудж е насочено към Тими, най-малкиятмалкия син на Крачит, който е сакат и ако не мему се помогне с финансови средства, няма да живее дълго. Когато Боб иска да вдигне тост за Скрудж, съпругата му го скастря и започва да лепва неприятни етикети за началника на съпруга си. Следващата сцена е в дома на племенника на Скрудж – Фред, където той вечеря с близките. Когато става дума за чичо му, той започва да говори с голяма нотка на състрадание към него. След това Фред и близките му започват да играят на развлекателни игри, а Скрудж гледа отстрани и се забавлява. Преди да изчезне, духът показва на Скрудж две измършавели деца, именувани Невежеството и Бедността. Призракът го съветва да се пази и от двете, но най-вече от момчето, защото вижда в него печата на Ориста, освен ако той не бъде заличен.

Нарича се още „Последният призрак“. Третият призрак е призракът на предстоящите Коледи. Това е единствният призрак без образ, а е заметнат с черно наметало. Първото нещо, което той му показва, е разговор между местни търговци, които се канят да ходят на погребение, само ако е предвиден безплатен обяд. Следващата сцена ни показва как перачка, чистачка и погребален агент се опитват да изтъргуват вещи, които са били притежание на току-що починалия човек. След това, призракът показва на Скрудж, тъмна стаичка, нав която лежи починал човек и е, покрит с чаршаф. Скрудж пита призрака дали някой се е развълнувал от смъртта на човека. Привидението веднага го пренася в разговор между съпруг и съпругасъпрузи, които благодарение на смъртта на въпросния човек, на койтокогото са били задължени, ще могат да получат малко време, иза да си платятизплатят заемите си. След това Скрудж моли призрака да му бъде показана малко нежност, и е пренесен отново в дома на Боб Крачит. Семейството му е в траур заради смъртта на малкия Тими, които въпреки огромната загуба, имат сили да продължат напред, защото са любящи и сплотени. Накрая Скрудж иска да знае две неща: дали това са събития, които ще се случат или биха могли да се случат, и кой е бил човекът, който са видяливидели мъртъв. Призракът му посочва надгробна плоча, на която пише името на Ебанизер Скрудж. Той започва да иска милост и обещава, че ще почита Коледата вс сърцетоцялото си сърце Коледа и ще се опитва да я чества през цялата година, само ако му бъде даден шанс да заличи написаното на надгробната плоча.

=== Строфа петпета ===

Нарича се още „Краят“. Скрудж се събужда с радост и любов в сърцето си. Вече е Коледа. Той прекарва деня със семейството на Фред и анонимно изпраща пуйка на семейството на Боб Крачит. На следващия ден Скрудж повишава заплатата бана Боб Крачит и му казва, че ще помага на семейството му до края на живота си. Последното изречение от произведението е: „И така, както казва Мъничкия Тим, нека Бог благослови всички ни!“

На дните около Коледа във Великобритания се гледа като на период на добра воля, като на време, когато на човек трябва да си спомни за близките си и за всички други хора, време за веселие, за хапване и пийване. Това се дължи почти напълно на духа на Дикенсовите коледни повести. В тях намираме характерното за този вид произведения – съчетание на действителното и възможното с измисленото и фантастичното. По същество повестите са израз на Дикенсовата мечта за разбирателство и любов между хората.

Те дават също израз на някои идеали, които са били от голямо значение за неговата съвременност. В допълнение към известното ни съчувствие към съдбата на бедните и онеправданите сега намираме нещо ново: няма ги вече добрите, човечни представители на буржоазията като Пикуик (от романа "Посмъртните„Посмъртните записки на клуба „Пикуик“"), като Никълъс Никълби и др. Както самият Дикенс обича да казва "само– „само бедните помагат на бедните, а богатите, с изключение на редки и изолирани случаи, се опитват само „да ги държат в подчинение“.

Скрудж от „Коледна песен“ е типично олицетворение на господстващите икономически идеи на времето, според които главните движещи сили в човека са егоизмът и стремежът към печалба. Целият живот на Скрудж е посветен на касата, тефтерите и сметките. Той си плаща данъците и с това смята, че изпълнява че своите задължения към света и обществото. За него всички безработни са негодни и мързеливи. Това е пресушило естествената човещина у него. Той е самата студенина: от него „бюрото му ставаше мразовито, дори пред горещините“.

„Коледна песен“ се е превърнала във въплъщение на есенциалния Дикенс за българската читателска публика. Това е най-превежданата и най-често преиздавана творба на Дикенс в България. Изборът не е лишен от логика. Първо, „песента“ е най-популярното произведение на Дикенс въобще и в този план за българската ѝ рецепция може да се каже, че не прави изключение. Второ, за българската литературна среда Дикенс почти не успява да си извоюва някакво по-значително рецепционно пространство чрез обемистите си произведения: не е достатъчно сензационен, нито достатъчно сантиментален и патетичен за целта. Елементът „история“ също не е сред ярките му творческо-концептуални среди.

Но „песента“ е значително кратко произведение, приказно по характер и значително по смисъл, с което откликва на традиционните български сюжетни очаквания, а в по-конкретния период между двете световни войни се оказва годно да функционира и като детска литература. В добавка, алегорично – -притчовото му съдържание го сродява с два силно изразени елемента от новобългарската литературна традиция – нравоучителния заряд и романтичния патос. А споменатото обстоятелство, че и в световен мащаб „Коледна песен“ е общо приетаобщоприета за емблематично Дикенсово произведение, показва, че гореизредените черти имат универсално въздействие върху читателската аудитория.

„Коледна песен“ е първото произведение на Дикенс, преведено на български. От творбите на Дикенс това е най-превежданата и преиздаваната. Първият превод датира от 1859 г. и е поместен в сп. „[[Български книжици]]“. Преводът е незавършен и неточен. Публикуван е под заглавието „Светлое въскресение или Великден“. Трансформацията не е българско дело, а на руски школски първоизточник, от който е превеждано, и вероятно се е наложила заради някакво инцидентно неудобство, получило се вследствие на разминаванията в датировката между английската Коледа и източноправославнатоизточноправославното Рождество Христово, а името на Чарлз Дикенс отсъства.

Преводът на [[Нели Доспевска]] от края на 1940-те се е наложил. Новите преводи на Атанас Найденов, а впоследствие и на Милена Трендафилова и Венера Атанасова не допринасят с почти нищо. Ето сравнение на трите превода, като за пример е даден първияпървият абзац от повестта: