Захарий Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната е датата 8 октомври, която е невярна, поради липса на документи. |
Захари Зограф принадлежи към Самоковската художествена школа. Въпреки краткия си живот – умира едва на 42 год. – смята се, че той е един от художници с най-голям принос към изобразителното изкуство в България Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
Ред 26:
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В [[Национална художествена галерия|Националната галерия]] се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на [[Неофит Рилски]] (1838) с маслени бои.<ref>Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38 – 39. Вж. и Ждраков, З. Една новооткрита творба на Захарий Зограф. – Изкуство, 7, 1986, 46 – 48.</ref> Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в [[Самоков]] притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“). В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) Неофит Рилски Захарий изразява желание да следва в [[Имперска художествена академия|Художествената академия]] в [[Санкт Петербург]] (1838) и съобщава, че в [[Пловдив]] взимал уроци по живопис от „двамина майсторе француски зографе“ (1841).<ref>Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски. С., 2010, 141, 211.</ref>
Захари Зограф принадлежи към Самоковската художествена школа. Въпреки краткия си живот – умира едва на 42 год. – смята се, че той е един от художници с най-голям принос към изобразителното изкуство в България
== Галерия ==
| |||