Беси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Telamon (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Бесите''' са жречески род от тракийското племе на [[сатри]]те, пазители на [[Светилището на Дионис]], което според античните сведения се е намирало някъдев [[Стара планина]] (Хемус) или [[Пангей]], а според съвременните изследователи - в [[Родопи]]те.
 
Първи за прочутия храм споменава [[Херодот]]. ''"Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не са били подчинени никога на никого и единствени от [[траки]]те продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в [[Делфи]]; няма нищо различно".''
 
Едно друго сведение за прорицалището на [[Дионис]] през I век пр.н.е. е оставено от римскиримския историк [[Светоний|Светоний Транквил]] в средата на I век пр.н.е. В съчинението си ''"Животът на дванадесетте цезари"'' той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император [[Октавиан Август]], командвал по това време легионите из пределите на [[Тракия]]: ''"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като [[вино]]то се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият [[Александър Македонски|Александър Велики]], когато принасял жертва на същия този олтар"''.
 
ПоВ сведенияпрорицалището били съхранявани дъсчици с писанията на Орфей. Според [[Амбросий Теодосий Макробий]] култът към [[Дионис]], вкогото неговототраките главнонаричали светилище[[Сабазий|Себадий]], се съхранилпочитал на върха Зилмисос в [[Родопи]]текръгла чаксграда дос началотоотвор нав [[5покрива, век]]откъдето да проникват слънчевите лъчи.
 
Мястото на светилището на [[Дионис]] се е пазило в тайна{{факт}} и е трудно да се определи точното му местонахождение, но в последно време сред българските археолози се налага хипотезата, че то се е намирало в [[Перперикон]]. Друго място, където археолозите предполагат че може да бъде е скалата [[Беланташ]], където са намерени интересни следи от старо тракийско светилище.
 
По-късно наименованието "беси" се разпространява върху всички [[траки]] в [[Родопи]]те, докато определението "[[сатри]]" е забравено.
 
Главен град{{факт}} на бесите било тракийското селище [[Бесапара]] (дн. с. [[Синитево]], [[Община Пазарджик]]) - пътна станция на централния път [[Сердика]] – [[Филипопол]].
 
В периода на завоеванията и експанзията на [[Римска империя|Римската империя]] в [[Тракия]], римляните взимат светилището на Дионис и го дават на [[одриси]]те, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу [[Рим]] през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището [[Вологес]]. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно, като някои от тях се преселили в [[Добруджа]].
 
През [[105]]-[[106]] г. император [[Траян ]] изселва бесите като роби на север от [[Дунав]]{{факт}}.
 
След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име ''Беска Библия (Biblia Bessica)''. Запазени са сведения за манастири, в които се езикът на бесите се използвал в богослуженията. Според житието на св. [[Теодосий Общожител]] (423-527 г.) от [[Симеон Метафраст]] един от тези манастири се намирал в местността Кутила на брега на [[Мъртво море]]: „''Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. '''Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ'''. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали.''“
Существуват сведения за ''Библия Бесика (Biblia Bessica)'' - предполагаем перевод на части от Библията на тракийски език от ранно христианската епоха.
 
== Източници ==