Миди: Разлика между версии

До средата на палеозоя, около 400 Mya, брахиоподите са били сред най-разпространените филтриращи храни в океана и са разпознати над 12 000 фосилни вида<ref>Brosius, L. (2008). "[https://web.archive.org/web/20080705173419/http://www.kgs.ku.edu/Extension/fossils/brachiopod.html Fossil Brachiopods]". GeoKansas. Kansas Geological Survey. </ref>..l До пермско-триаското изчезване на 250 милиона години, двучерупчестите са били подложени на огромно разнообразие от радиация. Двучерупчестите бяха силно засегнати от това събитие, но се възстановиха и процъфтяваха по време на последвалия триасски период. За разлика от тях брахиоподите са загубили 95% от видовото си разнообразие.[54] Способността на някои двучерупчести да ровят и по този начин да избягват хищници може да е била основен фактор за техния успех. Други нови адаптации в различни семейства позволиха на видовете да заемат неизползвани преди това еволюционни ниши. Те включват увеличаване на относителната плаваемост в меки седименти чрез развитие на шипове върху черупката, придобиване на способност за плуване и в няколко случая възприемане на хищнически навици.[58] Дълго време се смяташе, че двучерупчестите са по-добре приспособени към водния живот от брахиоподите, изпреварвайки ги и ги измествайки във второстепенни ниши в по-късните епохи. Тези два таксона се появяват в учебниците като пример за замяна чрез конкуренция. Доказателствата за това включват факта, че двучерупчестите се нуждаят от по-малко храна, за да съществуват, поради тяхната енергийно ефективна лигаментно-мускулна система за отваряне и затваряне на клапи. Всичко това обаче беше широко опровергано; по-скоро изпъкването на съвременните двучерупчести над брахиоподите изглежда се дължи на случайни несъответствия в отговора им на събития на изчезване.[60]