Миди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
см ш, част корекция на превод
Ред 1:
{{друго значение|едноименните животни|музикалния формат|MIDI}}
{{експерт}}
{{без източници|11:01, 8 септември 2022 (UTC)}}
 
{{Taxobox}}
'''Мидите''' (''Bivalvia'', '''Плочкохрили''') в предишните векове, наричани ''Lamellibranchiata'' и ''Pelecypoda'' са клас морски и сладководни мекотели, които имат странично компресирани тела, обградени от черупка, състояща се от две слепени части (двучерупчести). Като група двучерупчестите нямат глава и им липсват някои обичайни органи на мекотелите, като [[радула]] и [[одонтофор]]. Те включват [[мекотели]], [[стрида|стриди]], [[сърцевидки]], [[черна морска мида]] и много други семейства, които живеят в солена вода, както и редица семейства, които живеят в сладка вода. Повечето са филтриращи хранещи се. Хрилете са еволюирали в ктенидии, специализирани органи за хранене и дишане. Повечето двучерупчести се заравят в седименти, където са сравнително безопасни от хищничество. Други лежат на морското дъно или се прикрепят към скали или други твърди повърхности. Някои двучерупчести, като черните морски миди и раковините, могат да плуват. [[Корабен червей|Корабните червеи]] пробиват дърво, глина или камък и живеят вътре в тези вещества.
 
== Описание ==
Line 18 ⟶ 19:
Размерите на черупките на възрастните двучерупчести варират от части от милиметър до над един метър дължина, но повечето видове не надвишават 10 см (4 инча). Двучерупчестите отдавна са част от диетата на крайбрежните и крайречните човешки популации. Римляните са отглеждали стриди в езера, а напоследък марикултурата се е превърнала във важен източник на двучерупчести за храна. Съвременните познания за репродуктивните цикли на мекотелите доведоха до разработването на люпилни и нови техники за отглеждане. По-доброто разбиране на потенциалните опасности от консумацията на сурови или недостатъчно обработени черупчести е довело до подобрено съхранение и обработка. Перлените стриди (общото име на две много различни семейства в солена вода и сладка вода) са най-често срещаният източник на естествени перли. Черупките на двучерупчестите се използват в занаятите и производството на бижута и копчета. Двучерупчестите също са били използвани в биоконтрола на замърсяването. Двучерупчестите се появяват във вкаменелостите първо в ранния камбрий преди повече от 500 милиона години. Общият брой на известните живи видове е около 9200. Тези видове са поставени в рамките на 1260 рода и 106 семейства. Морските двучерупчести (включително соленоводни и естуарни видове) представляват около 8000 вида, комбинирани в четири подкласа и 99 семейства с 1100 рода. Най-големите съвременни морски семейства са Veneridae, с повече от 680 вида и Tellinidae и Lucinidae, всяко с над 500 вида. Сладководните двучерупчести включват седем семейства, най-големите от които са Unionidae, с около 700 вида.
 
== Еволюционна история ==
Камбрийският[[Камбрий]]ският взрив се е състоял преди около 540 до 520 милиона години ("Период„Период Мия"Мия“). В този геологично кратък геоложки период се развиват всички основни видовебиологични животни се разминаваттипове и те включват и първите същества с минерализирани скелети. Брахиоподите[[Брахиопод]]ите и двучерупчестите се появихапоявяват по това време и оставиха своитетехните вкаменени останки остават в скалите<ref>Campbell, N. A.; Reece, J. B. (2001). Biology, Sixth Edition. Benjamin Cummings. p. 643. ISBN 978-0-201-75054-6.</ref>
Камбрийският взрив се е състоял преди около 540 до 520 милиона години ("Период Мия"). В този геологично кратък период всички основни видове животни се разминават и те включват първите същества с минерализирани скелети. Брахиоподите и двучерупчестите се появиха по това време и оставиха своите вкаменени останки в скалите<ref>Campbell, N. A.; Reece, J. B. (2001). Biology, Sixth Edition. Benjamin Cummings. p. 643. ISBN 978-0-201-75054-6.</ref>
 
Възможните ранни двучерупчести включват [[Pojetaia]] и [[Fordilla]]; те вероятно лежат в стъблото, а не в групата на короната. [[Watsonella]] и [[Anabarella]] се възприемат като (по-ранни) близки роднини на тези таксони<ref>Vendrasco, M. J.; Checa, A. G.; Kouchinsky, A. V. (2011). "Shell microstructure of the early bivalve Pojetaia and the independent origin of nacre within the mollusca". Palaeontology. 54 (4): 825–850. doi:10.1111/j.1475-4983.2011.01056.</ref> Съществуват само пет рода предполагаеми камбрийски "двучерупчести", другите са [[Tuarangia]], [[Camya]] и [[Arhouriella]] и потенциално [[Buluniella]]<ref>Elicki, O.; Gürsu, S. (2009). "First record of Pojetaia runnegari Jell, 1980 and Fordilla Barrande, 1881 from the Middle East (Taurus Mountains, Turkey) and critical review of Cambrian bivalves" (PDF). Paläontologische Zeitschrift. 83 (2): 267–291. doi:10.1007/s12542-009-0021-9. S2CID 49380913.</ref>.
 
Възможните ранни двучерупчести включват [[Pojetaia]] и [[Fordilla]]; те вероятно лежат в стъблото, а не в групата на короната. [[Watsonella]] и [[Anabarella]] се възприемат като (по-ранни) близки роднини на тези таксони<ref>Vendrasco, M. J.; Checa, A. G.; Kouchinsky, A. V. (2011). "Shell„Shell microstructure of the early bivalve Pojetaia and the independent origin of nacre within the mollusca"mollusca“. Palaeontology. 54 (4): 825–850825 – 850. doi:10.1111/j.1475-4983.2011.01056.</ref> Съществуват само пет рода предполагаеми камбрийски "двучерупчести"„двучерупчести“, другите са [[Tuarangia]], [[Camya]] и [[Arhouriella]] и потенциално [[Buluniella]]<ref>Elicki, O.; Gürsu, S. (2009). "First„First record of Pojetaia runnegari Jell, 1980 and Fordilla Barrande, 1881 from the Middle East (Taurus Mountains, Turkey) and critical review of Cambrian bivalves"bivalves“ (PDF). Paläontologische Zeitschrift. 83 (2): 267–291267 – 291. doi:10.1007/s12542-009-0021-9. S2CID 49380913.</ref>.
Вкаменелостите на двучерупчестите могат да се образуват, когато утайката, в която са погребани черупките, се втвърди в скала. Често впечатлението, направено от клапите, остава като вкаменелост, а не като клапи. По време на ранния ордовик се наблюдава голямо увеличение на разнообразието от двучерупчести видове и се развиват дизодонтните, хетеродонтните и таксодонтните зъбци. До ранния силур хрилете се приспособяват за хранене с филтър, а през девонския и карбонския период за първи път се появяват сифони, които с новоразвитото мускулесто краче позволяват на животните да се заровят дълбоко в седимента<ref>[https://web.archive.org/web/20110712024616/http://palaeo.gly.bris.ac.uk/Palaeofiles/Fossilgroups/Bivalvia/Fossilrecord.html First fossil].University of Bristol.</ref>.
 
Вкаменелостите на двучерупчестите могат да се образуват, когато утайката, в която са погребани черупките, се втвърди в скала. Често впечатлението, направено от клапите, остава като вкаменелост, а не като клапи. По време на ранния ордовик[[Ордовик]] се наблюдава голямо увеличение на разнообразието от двучерупчести видове и се развиват дизодонтните, хетеродонтните и таксодонтните зъбци. До ранния силур хрилете се приспособяват за хранене с филтър, а през девонския и карбонския период за първи път се появяват сифони, които с новоразвитото мускулесто краче позволяват на животните да се заровят дълбоко в седимента<ref>[https://web.archive.org/web/20110712024616/http://palaeo.gly.bris.ac.uk/Palaeofiles/Fossilgroups/Bivalvia/Fossilrecord.html First fossil].University of Bristol.</ref>.
До средата на палеозоя, около 400 Mya, брахиоподите са били сред най-разпространените филтриращи храни в океана и са разпознати над 12 000 фосилни вида<ref>Brosius, L. (2008). "[https://web.archive.org/web/20080705173419/http://www.kgs.ku.edu/Extension/fossils/brachiopod.html Fossil Brachiopods]". GeoKansas. Kansas Geological Survey. </ref>. До пермско-триаското изчезване на 250 милиона години, двучерупчестите са били подложени на огромно разнообразие от радиация. Двучерупчестите бяха силно засегнати от това събитие, но се възстановиха и процъфтяваха по време на последвалия триасски период. За разлика от тях брахиоподите са загубили 95% от видовото си разнообразие. Способността на някои двучерупчести да ровят и по този начин да избягват хищници може да е била основен фактор за техния успех. Други нови адаптации в различни семейства позволиха на видовете да заемат неизползвани преди това еволюционни ниши. Те включват увеличаване на относителната плаваемост в меки седименти чрез развитие на шипове върху черупката, придобиване на способност за плуване и в няколко случая възприемане на хищнически навици.
 
До средата на палеозоя, около 400 Mya, брахиоподите са били сред най-разпространените филтриращи храни в океана и са разпознати над 12 000 фосилни вида<ref>Brosius, L. (2008). "[https://web.archive.org/web/20080705173419/http://www.kgs.ku.edu/Extension/fossils/brachiopod.html Fossil Brachiopods]". GeoKansas. Kansas Geological Survey. </ref>. До пермско-триаското изчезване на 250 милиона години, двучерупчестите са били подложени на огромно разнообразие от радиация. Двучерупчестите бяха силно засегнати от това събитие, но се възстановиха и процъфтяваха по време на последвалия триасски период. За разлика от тях брахиоподите са загубили 95% от видовото си разнообразие. Способността на някои двучерупчести да ровят и по този начин да избягват хищници може да е била основен фактор за техния успех. Други нови адаптации в различни семейства позволиха на видовете да заемат неизползвани преди това еволюционни ниши. Те включват увеличаване на относителната плаваемост в меки седименти чрез развитие на шипове върху черупката, придобиване на способност за плуване и в няколко случая възприемане на хищнически навици.
Дълго време се смяташе, че двучерупчестите са по-добре приспособени към водния живот от брахиоподите, изпреварвайки ги и ги измествайки във второстепенни ниши в по-късните епохи. Тези два таксона се появяват в учебниците като пример за замяна чрез конкуренция. Доказателствата за това включват факта, че двучерупчестите се нуждаят от по-малко храна, за да съществуват, поради тяхната енергийно ефективна лигаментно-мускулна система за отваряне и затваряне на клапи. Всичко това обаче беше широко опровергано; по-скоро изпъкването на съвременните двучерупчести над брахиоподите изглежда се дължи на случайни несъответствия в отговора им на събития на изчезване<ref>Gould, Stephen; Calloway, C. Bradford (1980). "Clams and brachiopods–ships that pass in the night". Paleobiology. 6 (4): 383–396. doi:10.1017/S0094837300003572. JSTOR 2400538.</ref>.
 
Дълго време се смяташе, че двучерупчестите са по-добре приспособени към водния живот от брахиоподите, изпреварвайки ги и ги измествайки във второстепенни ниши в по-късните епохи. Тези два таксона се появяват в учебниците като пример за замяна чрез конкуренция. Доказателствата за това включват факта, че двучерупчестите се нуждаят от по-малко храна, за да съществуват, поради тяхната енергийно ефективна лигаментно-мускулна система за отваряне и затваряне на клапи. Всичко това обаче беше широко опровергано; по-скоро изпъкването на съвременните двучерупчести над брахиоподите изглежда се дължи на случайни несъответствия в отговора им на събития на изчезване<ref>Gould, Stephen; Calloway, C. Bradford (1980). "Clams„Clams and brachiopods–ships that pass in the night"night“. Paleobiology. 6 (4): 383–396383 – 396. doi:10.1017/S0094837300003572. JSTOR 2400538.</ref>.
==Разнообразие от съществуващи двучерупчести==
 
== Разнообразие от съществуващи двучерупчести ==
Максималният размер на възрастните живи видове двучерупчести варира от 0,52 mm (0,02 инча) при [[Condylonucula maya]]<ref>[https://web.archive.org/web/20131015053855/http://www.museumoftheearth.org/outreach.php?page=s_hsh_top%2Fs_hsh_s3_biodiv%2Fs_hsh_s3_extreme "Condylonucula maya". Extreme bivalves].</ref> орехова мида, до дължина от 1532 милиметра (60,3 инча) при [[Kuphus polythalamia]], удължена, подобна на ровещ корабен червей<ref>[https://web.archive.org/web/20120807040513/http://www.conchologistsofamerica.org/articles/reviews/9709.asp Book review: Conchologists of America"]</ref>
 
Въпреки това, видът, който обикновено се счита за най-голямата жива двучерупчеста е гигантската мида [[Tridacna gigas]], която може да нарасне до дължина от 1200 мм (47 инча) и тегло над 200 кг (441 фунта)<ref>Grall, George. [http://animals.nationalgeographic.com/animals/invertebrates/giant-clam.html "Giant Clam: Tridacna gigas".] National Geographic Society</ref>. Най-голямата известна изчезнала двучерупчеста е вид [[Platyceramus]], чиито вкаменелости са с дължина до 3000 mm (118 инча)<ref>Kauffman, E. G.; Harries, P. J.; Meyer, C.; Villamil, T.; Arango, C.; Jaecks, G. (2007). "Paleoecology„Paleoecology of giant Inoceramidae (Platyceramus) on a Santonian (Cretaceous) seafloor in Colorado"Colorado“. Journal of Paleontology. 81 (1): 64–8164 – 81. doi:10.1666/0022-3360(2007)81[64:POGIPO]2.0.CO;2. S2CID 130048023.</ref>.
 
В своя трактат от 2010 г., ''Компендиум на двучерупчестите'', [[Маркус Хубер]] дава общия брой на живите двучерупчести видове като около 9200, комбинирани в 106 семейства<ref>Huber, Markus (2010). Compendium of Bivalves. A Full-color Guide to 3,300 of the World's Marine Bivalves. A Status on Bivalvia after 250 Years of Research. ConchBooks. p. 23. ISBN 978-3-939767-28-2.</ref>. Хубер заявява, че числото от 20 000 живи вида, често срещани в литературата, не може да бъде потвърдено и представя следната таблица, за да илюстрира известното разнообразие:
Line 114 ⟶ 113:
! scope="row" |
| [[Galeommatoidea]]
| ок.4
| 100
| 500