Около 830 г. избухва бунт в Хазарския каганат. В резултат на това три от племената на ''кабарите''<ref>''Makkai 1994, p. 11.''</ref> се отделят от Хазария и се присъдиняватприсъединяват към маджарите, заселвайки се в областта наречен Етелкьоз, между Карпатите и р. Днепър. (Според други Константин Багренородни се води дългогодишна гражданска война между двете фракции. Някои изследователи я причисляват в периода 810-820 г.<ref>Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 64, 65, 79</ref>)Маджарите са изправени пред първата си атака от печенегите през 854. <ref>''Country Study: Hungary 1989.''</ref>Новите съседи на унгарците са варягите и източните славяни. От 862 г. нататък маджарите (наричани вече като унгри) заедно с техните съюзници, кабарите, започват серия от набези от Етелкьоз в Карпатския басейн, предимно срещу Източната франкска империя (Германия) и Велика Моравия, но също така срещу Долнопанонското княжество и България. След това те заедно се озовават на външните склонове на Карпатите и се заселват там, където мнозинството хазари преминават от юдаизма в християнството през 10-ти до 13-ти век. Сред тези хазари може да има шаманисти и християни, освен евреите. Император Константин Багренородни информира за голяма гражданска война в началото на X в. Повечето руски историци приемат, че тя се развива между 910 и 920 като от едната страна действат маджарите и техните съюзници кабарите, а от другата печенегите (които губят войната).
== Налагането на юдаизма за официална религия. Последици (IX-XI в.) ==
