Ламя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Доп.
Редакция без резюме
Ред 10:
'''Ламя̀та''' (мн.ч. ламѝ; {{lang|el|на=от|Λάμια}}, [[Ламия]]) е [[митология|митологично]] женско същество от [[български фолклор|българския фолклор]] с вид на грамадно [[влечуго]] с ципести крила, жълти [[люспа|люспи]], остри нокти и зъби и една или няколко (най-често три или девет) кучешки глави на змиевидни вратове. Устата ѝ е толкова широка, че може да глътне цял [[човек]] или животно.<ref name="вакарелски">{{cite book | last = Вакарелски | first = Христо | authorlink = Христо Вакарелски | year = 1977 | title = [[Етнография на България (Христо Вакарелски)|Етнография на България]] | publisher = Наука и изкуство | location = София | pages = 429 – 430 | isbn = 978-954-320-582-0}}</ref>
 
Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на моретоезера, морета или в пусти гори и има силата да спира водите на [[кладенец|кладенци]], [[река|реки]] и [[езеро|езера]], подобно на [[самодива|самодивите]]. За да се умилостиви, ламята обикновено изисква да ѝ бъде предаден човек, когото да изяде.<ref name="вакарелски" /><ref name=":0" /> Въпреки страшния ѝ вид [[юнак|юнаците]] се борят с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Такива юнаци са [[Крали Марко]], [[Бранко юнак]] и [[Храбро юнак]].<ref name="вакарелски" /> В българския фолклор е особено популярен мотивът за [[Георги Победоносец|свети Георги]] и триглавата ламя; след като светецът змееборец я посича, от тялото ѝ потичат три реки: с мляко, вино и пшеница – сюжет, широко отразен в църковната живопис.<ref name=":0">Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 202. ISBN 954-8289-03-2.</ref>
 
Врагове на ламите са [[змей]]овете. Образът на ламите често се смесва с този на [[Хала|халите]], други зловредни същества, носещи [[градушка|град]].<ref name="вакарелски" /> Ламите, както и халите, водят битки със змейовете в небесата и тогава се образуват гръмотевици, светкавици, градушки и поройни дъждове.<ref name=":0" />