|
== История ==
{{вижте също|Глаголица|Кирилица}}
Тошев се насрал
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „[[За буквите]]“ („''О писмєньхъ''“) на старобългарския писател [[Черноризец Храбър]], а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]] – азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на X век. Тя представлява [[гръцка азбука|гръцката азбука]] с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия – това са буквите '''б''', '''ж''', '''ч''', '''ш''', '''щ''', '''ѧ''', '''ѫ''', '''ъ''', '''ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ'''. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.
Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като [[Зографско четвероевангелие|Зографското евангелие]], [[Мариинско евангелие|Мариинското евангелие]], [[Синайски молитвеник|Синайският молитвеник]] и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него – това са т.нар. палимпсести, каквото е и [[Боянски палимпсест|Боянското евангелие]] от XIII в.
Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при [[Симеон I|цар Симеон Велики]] и [[Петър I (България)|цар Петър.]] Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от [[цар Самуил]] в памет на неговите родители и брат му.
Масово използван в България до първата четвърт на 19 век е традиционния вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите [[Ћ]] и [[Џ]], добавени през 14 – 15 век.
Ключов момент в историята на българската азбука са [[1830|1830-те]], когато става преминаването от традиционната кирилица към руската [[Граждански шрифт|гражданска азбука]] на цар [[Петър I (Русия)|Петър I]], която е нейна модификация. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература ([[Печатна преса|печатни преси]], [[книгоиздаване]]) и от разпространението по онова време на [[Панславизъм|панславянските]] идеи. Българската гражданска азбука взима от старата кирилица и буквата [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]] и [[Ѭ|Ѭ (йотирана голяма носовка)]], които липсват в руската, за сметка на [[Ы]] и [[Э]], които не се употребяват в българската азбука. От руската гражданска азбука е възприета и буквата [[Я]], която постепенно замества старобългарската буква [[Йотирано а|Ꙗ]]. Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от [[1945]] г. биват премахнати буквите [[Ят|Ѣ (Е двойно)]] и [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]].
Съществува и [[българска кирилица]], която модернизира и компенсира някои от основните недостатъци на създадената от Петър I азбука: липса на разлика между малки и главни букви, липса на графично разнообразие (горни и долни дължини). След 2014 г. има гражданска инициатива за популяризиране на тази форма на азбуката.
== Клавиатурна подредба ==
|
