Димитър Попов (министър-председател): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 24:
== Биография ==
Роден е в [[Кула (град)|Кула]], [[област Видин]]. Като
Завършва „Право“ в [[Софийския университет]] през 1950 година. За кратко работи като [[миньор]] (1953 – 1955), след което е [[юрисконсулт]] в София в Съюза на българските автомобилисти (СБА).<ref name=":0" /> От 1972 до 1990 г. е [[съдия]] в [[Софийски градски съд]], а от 1 март 1990 до 1 юли 1992 г. е негов председател.<ref>[https://web.archive.org/web/20180906225005/http://scc.bg/?page_id=5 Софийски градски съд. История].</ref>
През 1985 г., тогава съдия в СГС, Димитър Илиев Попов осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е обвинен, че е осквернил надгробния камък на [[Людмила Живкова]], което той твърдял, че е извършил в нетрезво състояние. След като е арестуван, Дечев признава и за още 2 престъпления, които според негови близки са скалъпени – че нападнал постовия пред Столичната пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и милиционер в ж.к. „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“. При нападението войникът пада и си чупи черепа, но след като излиза от кома, разпознава Дечев. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] отказва да помилва осъдения. Години по-късно тази история е припомнена от журналистката [[Маргарита Михнева]], която
През 1992 г. Попов неуспешно се кандидатира за [[президент на България|президент]] от Българската национална демократическа партия.
|