Димитър Попов (министър-председател): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
Роден е в [[Кула (град)|Кула]], [[област Видин]]. Като тийнейджър, Попов е член на организация „Бранник“, създадена през 1940 година, за да възпитава българската младеж в националистически и промонархически дух.<ref name=":0" />
 
Завършва „Право“ в [[Софийския университет]] през 1950 годинаг. За кратко работи като [[миньор]] (1953 – 1955), след което е [[юрисконсулт]] в София в Съюза на българските автомобилисти (СБА).<ref name=":0" /> От 1972 до 1990 г. е [[съдия]] в [[Софийски градски съд]], а от 1 март 1990 до 1 юли 1992 г. е негов председател.<ref>[https://web.archive.org/web/20180906225005/http://scc.bg/?page_id=5 Софийски градски съд. История].</ref>
 
През 1985 г., тогава съдия в СГС, Димитър Илиев Попов осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е обвинен, че е осквернил надгробния камък на [[Людмила Живкова]], което той твърдял, че е извършил в нетрезво състояние. След като е арестуван, Дечев признава и за още 2 престъпления, които според негови близки са скалъпени – че нападнал постовия пред Столичната пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и милиционер в ж.к. „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“. При нападението войникът пада и си чупи черепа, но след като излиза от кома, разпознава Дечев. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] отказва да помилва осъдения. Години по-късно тази история е припомнена от журналистката [[Маргарита Михнева]], която разследва целия случай и отива при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не си спомня за случая.<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Разстрел заради ваза от гроба на Людмила Живкова| фамилно_име = Пенова | първо_име = Йоана| фамилно_име2 = Боев | първо_име2 = Красимир| труд = 168chasa.bg| дата = 9 декември 2010| достъп_дата = 16 септември 2015| уеб_адрес = http://www.168chasa.bg/Article/695469}}</ref> Запитан от журналист на вестник „24 часа“ за спомените му от това дело, Димитър Попов казва „Такъв беше законът, по него трябваше да съдим...“.<ref name=":0" />
 
На 4 януари 1991 година Попов подписва споразумение между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество. През 1992 г. Попов неуспешно се кандидатира за [[президент на България|президент]] от Българската национална демократическа партия.
 
Димитър Попов умира на 5 декември 2015 г. на 88 години<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5157221 Почина бившият премиер Димитър Попов] – в 24chasa.bg, 05.12.2015</ref> и е вторият най-дълго живял министър-председател на България след [[Стоян Данев]].
 
На 4 януари 1991 година Попов подписва споразумение между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество.
 
== Визита в Давос ==