Трабзон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.70.214.216 (б.), към версия на Sezer777 Етикет: Отмяна |
разширяване |
||
Ред 1:
{{Селище инфо|Турция
| име = Трабзон
Line 9 ⟶ 8:
| площ = 188,85
| височина = 0
| население =
| население-година =
| кмет = [[Мурат Зорлуоглу]]
| основаване =
Line 19 ⟶ 18:
}}
'''Тра̀бзон''' ({{lang|grc|Tραπεζοῦς}}; {{lang|tr|Trabzon}}; {{lang|ka|ტრაპიზონი}}) е град в Североизточна [[Турция]] на [[Черно море]], административен център на едноименния [[Трабзон (вилает)|вилает Трабзон]].
Тъй като е разположен на историческия [[Път на коприната]], в града се смесват различни религии, езици и култури в продължение на векове. Намира се на стратегически път към [[Персия]] на югоизток и към [[Кавказ]] на североизток.<ref>[http://www.karalahana.com/karadeniz/trabzon.htm Trabzon (tr)] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111103214447/http://www.karalahana.com/karadeniz/trabzon.htm |date=2011-11-03 }}</ref> [[Венецианска република|Венециански]] и [[Генуезка република|генуезки]] търговци посещават Трабзон през средновековието, продавайки [[коприна]], [[Лен (плат)|лен]] и [[Вълна (влакна)|вълна]]. И двете републики създават търговски колонии в пределите на града.<ref name="latorio">{{cite book|author=William Miller |title=The Latin Orient |year=2009 |pages=51 – 54 |publisher=Bibliobazaar LLC|isbn=978-1-110-86390-7}}</ref> Трабзон образува основата на няколко държави през дългата си история и служи като столица на [[Трапезундската империя]] в периода 1204 – 1461 г.
Има население от 166 350 (преброяване от 2011 г.). Пощенският му код е 61xxx, а телефонният – 462.▼
▲Има население от
== История ==
Селището е основано през 756 г. пр.н.е. под името '''Трапезус''' от преселници от [[Синоп]]. Това е едно от най-източните [[Древна Гърция|древногръцки]] селища по това време. Градът просперира под [[Римска империя|римска власт]], докато не е разрушен и плячкосан от [[готи]]те след победата им над силите на император [[Валериан I]] през 257 г. Тъй като е [[Византийска империя|византийското]] пристанище най-близо до [[Армения (исторически регион)|Армения]] и е разположен на критично важна граница на империята, градът е построен наново и играе ключова роля в източните кампании на император [[Юстиниан I]] (527 – 565). През 9 век градът става столица на новата военна провинция [[Халдия]].<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/place/Trabzon-Turkey |publisher=Encyclopedia Britannica |title=Trabzon|date=27 April 2020}}</ref>
След плячкосването на [[Константинопол]] от [[кръстоносци]]те през 1204 г., двама внуци на [[Андроник I Комнин]] избягват и основават независимо разклонение на Византия в Трапезус, на което император става принц [[Алексий I Велики Комнин]]. Макар от време на време да е доминирана от [[селжукските турци]], [[Монголска империя|монголците]] и визнтийците, [[Трапезундската империя]] оцелява сравнително дълго време, благодарение на изолираността ѝ, трудния достъп до нея и враждите между противниците ѝ. Просперира отчасти заради износа на продуктите си: [[желязо]], [[сребро]], [[стипца]], дрехи, вино и отчасти заради данъците, които налага на преминаващите търговци към и от западните части на [[Персия]]. През 1461 г. Трапезунд е подчинен от [[Османската империя]]. Той остава турски град с изключение на кратък период на [[Руска империя|руска]] окупация през [[Първата световна война]], от 1916 до 1918 г. Към началото на 20 век Трабзон губи значението си, поради построяването на железопътната линия [[Анкара]] – [[Ерзурум]].<ref name="britannica"/>
[[Файл:Meydan Trebizond.jpg|мини|Трабзон {{около}} 1868 г.]]
[[Файл:Trabzon,AtatürkAlani.jpg|мини|Централната част на града]]
В днешно време Трабзон е запазил голяма част от средновековния си аспект. Сърцевината на града е разположена върху триъгълно плато между две дълбоки долини. В основата му са запазени останки от римското пристанище. Градският център е ограден от изток и от запад със стени, датиращи от византийско време. Търговският квартал е обособен около базар и парк в източната част на града близо до стария [[Генуезка република|генуезки]] замък Леонтокастрон.<ref name="britannica"/>
Историческите паметници включват повечето от градските стени, част от замъка на [[Комнини]] и няколко византийски църкви, преустроени в джамии. Сред църквите най-запазена и най-забележителна е „Света София“, която днес е музей с изглед към морето. Изрисувана е през 13 век. Сред по-известните османски паметници е джамията и мавзолея на Гюлбахар хатун – съпруга на [[Баязид II]].<ref name="britannica"/>
== Икономика ==
Към 1920 г. британците считат Трабзон за най-важното черноморско пристанище на Османската империя. Търговските пътища на града достигат [[Табриз]] и [[Мосул]]. Трабзонският [[тютюн]] е известен с големите си листа и ярък цвят.<ref name=Prothero61>{{cite book|last=Prothero|first=W.G.|title=Armenia and Kurdistan|year=1920|publisher=H.M. Stationery Office|location=London|page=61|url=http://www.wdl.org/en/item/11768/view/1/61/}}</ref> Местният зелен фасул се изнася за Европа и към 1920 г. е единственият зеленчук, който се изнася от провинцията.<ref name=Prothero61/> По това време са били развити също птицевъдството и [[бубарство]]то. Добивали са се [[мед]], [[сребро]], [[цинк]], [[желязо]] и [[манган]], като медта се е използвала само от местните казанджии. Производството замира покрай [[Балканските войни]].<ref name=Prothero73>{{cite book|last=Prothero|first=W.G.|title=Armenia and Kurdistan|year=1920|publisher=H.M. Stationery Office|location=London|page=73|url=http://www.wdl.org/en/item/11768/view/1/73/}}</ref>
През 1957 г. е открито международното летище на града.
== Личности ==
Line 36 ⟶ 52:
* {{флагче|Иран}} [[Занджан]] (Иран) (2001)
== Източници ==
<references/>
{{Портал|География|Турция}}
| |||