Ирония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Това което беше написано преди имаше правописни грешки и имаше неправилна информация Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 213.91.249.253 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 1:
[[Файл:Irony thesis.png|мини|160px|Корица на дисертацията на [[Сьорен Киркегор]] „Върху понятието за ирония с постоянно позоваване на Сократ“ (1841).]]
'''Ирония''' ({{lang|el|εἰρωνεία}}) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така традиционно терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното без съмнение е неадекватно, например ''„Браво!“'', изказано при проява на несръчност. Днес се приема също, че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.
Като словоупотреба и като представяне иронията е [[стилистичен похват|стилистично-изобразителен похват]], [[троп]], използван във всички жанрови разновидности на [[хумор]]истично-[[сатира|сатиричната]] [[литература]].
От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особена популярност тя добива като средство, използвано от [[Сократ]], такъв какъвто го предават най-вече диалозите на [[Платон]]. По-късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. [[Ренесанс]]ът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на [[реторика]]та и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици ѝ обръщат особено внимание, като стигат до философски обобщения – в хегелиански дух се твърди примерно, че отношението между [[явление]] и [[същност]] е иронично.
Иронията получава разнообразни нюанси, вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на [[сарказъм|сарказма]]. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.
Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например [[гротеска]]та, [[карикатура]]та, [[парадокс]]ът, [[пародия]]та, [[травестия]]та, [[хипербола (литература)|хиперболата]] и [[шарж]]ът.
Вариант на иронията е '''самоиронията''', която е пародиен израз на самокритика с ироничен оттенък.
== Библиография ==
| |||