Тодор Станков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13:
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|ляво|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и [[Цено Куртев]]; [[Иван Варналиев|Иван Варналията]] и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът [[Димитър Дичев]] и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]]
 
Роден е в 1874<ref>{{Пелтеков|437-438}}</ref> или 1875 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в Северна Македония. В 1894 година завършва с деветия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 93">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=93 }}</ref> В гимназията е привлечен към ВМОРО от [[Даме Груев]].<ref name="Ангелов 8"/> В 1894/1895 учителства в Прилеп, където става член на местния [[ПрилепскаПрилепски революционен район|околийски революционен комитет]]. През учебната 1895/1896 година учителства в щипската махала [[Ново село (община Щип)|Ново село]], препоръчан от Даме Груев да заеме неговото място учителско място в града и в Щипския революционен комитет. В Щип колеги са му [[Гоце Делчев]], [[Тодор Лазаров]] и [[Мише Развигоров]]. След това учителства в [[Радовиш]], където оглавява околийския революционен комитет.<ref name="Ангелов 8"/> През август 1897 година заедно със селска милиция обгражда трима турски колджии в село [[Дедино (община Конче)|Дедино]], убива двама от тях, но след бягството на третия се открива [[Дединска афера|Дединската афера]].<ref>{{Динев 1|87}}</ref>
 
През септември 1897 година става учител в [[Крушево (град)|Крушево]], но разкритията по [[Винишка афера|Винишката афера]], ръководени от Дервиш ефенди набират сила и Станков е принуден да стане нелегален и да избяга в София, за да не бъде заловен.<ref name="Ангелов 9">{{cite journal | last = Ангеловъ | first = Юрд | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = октомврий | title = Тодоръ Станковъ | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = X | issue = 8 (98 | pages = 9 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> През пролетта на 1898 година в София пристига Делчев и приканва революционните дейци от Кочанско, Щипско и Радовишко да се върнат в районите си, за да повдигнат духа на населението след аферата и да закрепят разстроената организация. Станков заминава нелегален за Радовишко.<ref name="Ангелов 9"/> Към него в Конче се присъединяват Васил Липовиклията – Юрука и Георги Турчето. На 12 юни приключва с поставените му задачи и се укрива в [[Конечки манастир|Конечкия манастир]], където е Турчето го предава и Станков е заловен. Макар че е подложен на тежки мъчения в Радовишкия затвор не прави никакви признания.<ref name="Ангелов 9"/><ref>{{cite book | title = Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908) | last = Петров | first = Тодор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Прави опит да се самоубие като се обесва, с тухла забива гвоздей в сляпото си око, а след това поглъща хлороформ, но оцелява.<ref name="Ангелов 9"/><ref name="Адамов">{{cite book |title= Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943 |last=Адамовъ |first=Тодоръ п |authorlink= |coauthors= |year=1943 |publisher=„Българско дѣло“ |location=Скопие |isbn= |pages=147 |url= http://www.strumski.com/books/100%20години%20БГ%20училище.pdf |accessdate=}}</ref> Осъден на 6 години и е изпратен в Прищинския затвор. След една година е освободен по грешка вместо някой си Тодор Стоянов и през Солун заминава за София.<ref name="Ангелов 9"/> От 1900 до 1901 година е [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник на ВМОРО]] в [[Кюстендил]].<ref name="Николов"/>