Луиза дьо Ла Валиер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Луиза дьо Ла Валиер
| портрет = Louise de la Valliere.jpg
| описание = метреса на [[Луи XIV]]
}}
'''Луиз Франсоаз дьо Ла Бом Льо Блан''' (на [[френски език|фр.]] ''Louise Françoise de La Baume Le Blanc''), по-късно херцогиня дьо Ла Валиер, е била метреса на краля-слънце Луи XIV.
 
През [[1661]] г. Луиз става почетна госпожица на Хенриета Английска, първата съпруга на Орлеанския херцог, брата на краля. 17-годишната госпожица е много чаровна, но леко накуцва в резултат от травма, получена от падане с кон. Още същата година Луиз е въвлечена в една дворцова интрига (по идея на граф дьо Сен-Енян) - – налагало се да се отклони вниманието от зараждащата се близост между Луи [[Луи XIV]] и Хенриета Английска, затова бил нужен „параван“ или както се изразявали по онова време „чадър“. Тази роля трябвало изпълни нищо не подозиращата Луиз, а от краля се очаквало единствено да се преструва, че има връзка с нея. Луиз обаче тайно обичала краля още от пристигането си в двора, а самият Луи Луи XIV скоро паднал в собствения си капан – запленен от младата жена, той я прави своя фаворитка.
 
Не след дълго около Луиз се заформя нова дворцова интрига – [[Никола Фуке]] опитал да се възползва от нейното положение като ѝ предложил 20 000 пистола, за да ходатайства за него пред краля (по онова време позициите на Фуке в двора вече били доста разклатени). Луиз отказва, но Луи XIV научава за това предложение и това само утежнява и без това незавидното положение на Фуке.
Ред 18:
След смъртта на [[Ана Австрийска]] през [[1666]] г., [[Луи XIV]] афишира открито тяхната връзка, което не се харесва никак на Луиз, която предпочитала дискретността пред публичните демонстрации. По същото време в двора се завръща красавицата Маркиза дьо Монтеспан. Кралят за пореден път е покорен и търси начини да я направи своя любовница. Началото на връзката му с Мадам дьо Монтеспан (около 1667) всъщност поставя и началото на оттеглянето на кралското благоразположение към Луиз дьо Ла Валиер. Въпреки това Луиз за пореден път е принудена да изпълнява известно време ролята на „параван“, за да не се шуми около връзката на краля с омъжена жена. В надеждата си да си върне любовта на краля, когото не е спирала да обича, Луиз изтърпява всички унижения, на които я подлага новата фаворитка, известна с хапливия си език и сарказма си.
 
През [[1670]] г., след продължително заболяване, вероятно в резултат на спонтанен аборт, Луиз намира утеха в религията и през [[1674]] г. взима решение да влезе в манастира на [[кармелитки]]те. Тъй като правилата в този орден изисквали пълен отказ от всякакъв светски живот и множество лишения, това в двора било възприето като провокация. Още повече шум се вдигнал заради публичното извинение, което Луиз дьо Ла Валиер държала да поиска от кралицата. За да се оттегли в манастир е трябвало разрешението на Луи XIV, а Луиз отказва предложенията да постъпи в манастир с не толкова суров режим. Така тя постъпва в манастира на кармелитките, давайки обета си приема името ''Louise de la Miséricorde'' (miséricorde на [[френски език|фр.]] е „''милост''). В манастира неколкократно я посещава кралицата.
 
Луиз дьо Ла Валиер умира през [[1710]] г. след 36 години монашески живот и е погребана в гробището на манастира. Известният френски писател Сен-Симон не се поколебава да я нарече „светица“, а Сент-Бьов казва, че от трите най-известни метреси на Луи XIV, Луиз дьо Ла Валиер е ''„безспорно най-интересната, единствената истински интересна измежду тях“''.