Герб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавена информация относно елемент на герб (боен вик). |
Копирани информации от статията „Хералдика“, имащи отношение до гербовете, като цветове, сечения на щита и пр. |
||
Ред 1:
{{други значения|хералдическия знак|политическата партия|ГЕРБ|болестта на храносмилателната система|Гастроезофагеална рефлуксна болест}}
'''Гербът''' е официален отличителен знак на [[държава]], град, съсловие, сдружение, семейство и др. Обикновено се изобразява върху [[знаме]]на, печати, парични знаци, официални облекла и др.<ref name="БРЭ-том-7">{{cite book|last=Соболева Н.А., Черных А.П|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''| accessdate=9 юни 2019|edition=1 изд|volume= 7. Хермафродит - Григориев Анатолий Иванович (физиолог) [''Гермафродит — Григорьев'']|year=2007|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=530 |pages=767 |chapter= Национален герб ''(Государственный герб)'' |chapterurl=https://bigenc.ru/domestic_history/text/2373302 | isbn=978-5-85270-337-8}} ''{{икона|ru}}'' </ref>▼
{{Съставни части на герба}}
▲'''Гербът''' е официален отличителен знак на [[държава]], град, съсловие, сдружение, семейство и др. Обикновено се изобразява върху [[знаме]]на, печати, парични знаци, официални облекла и др.<ref name="БРЭ-том-7">{{cite book|last=Соболева Н.А., Черных А.П|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''| accessdate=9 юни 2019|edition=1 изд|volume= 7. Хермафродит - Григориев Анатолий Иванович (физиолог) [''Гермафродит — Григорьев'']|year=2007|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=530 |pages=767 |chapter= Национален герб ''(Государственный герб)'' |chapterurl=https://bigenc.ru/domestic_history/text/2373302 | isbn=978-5-85270-337-8}} ''{{икона|ru}}'' </ref>
Науката, която се занимава със създаването, използването и произхода на гербовете се нарича [[хералдика]].
Ред 12:
=== Щит ===
[[Щит]]ът е основната част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. Първоначално формата на хералдичния щит е повтаряла тази на реалния. Масовото разпространение на огнестрелното оръжие през 15 – 16 век обезсмислило използването му като средство за защита и това дало възможност на художниците да развихрят фантазията си и създадат щитове с най-причудливи форми. От тях девет се считат за основни – старофренски или нормански (триъгълна форма), [[испански щит|испански]], италиански (овален), [[френски щит|френски]], английски, византийски (кръгъл), германски, дамски (ромбоиден) и квадратен.
[[Щит (хералдика)|Щитът]] е най-старата част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н. За да се определи в коя част на щита е разположен тази или онази фигура, трябва да се различат следните области на щита, показание на рисунката:
[[Файл:Oblasti_na_shtita_2.gif|център|мини|500x500пкс|Области на щита]]
В повечето случаи щитовете биват разделяни на множество полета. Това може да става по четири основни начина:
* разсичане с помощта на вертикални линии
* пресичане с помощта на хоризонтални линии
* скосяване отдясно с помощта на диагонални линии, започващи от горен десен хералдически ъгъл
* скосяване отляво с помощта на диагонални линии, започващи от горен ляв хералдически ъгъл
* разсичане с помощта на [[Андреевски кръст]]
* кръстообразно разсичане
* разсичане с помощта на [[шеврон]]
* вилообразно разсичане
[[Файл:Division_of_the_field_BG_2.png|център|мини|500x500пкс|Видове разсичания на щита]]
=== Шлем ===
Друг елемент на гербовете е шлемът. Той се поставя винаги над щита. В хералдиката навлиза към края на [[13 век]]. До началото на [[15 век]] формата му е копирала тази на реалния, но след [[1430]] година започнали да се употребяват така наречените „''турнирни шлемове''“, отличаващи се с елегантността си. През [[17 век]] във [[Франция]] херолдите разработват отделен тип шлемове за всяка аристократична титла. Тази система впоследствие е възприета в [[Англия]], [[Испания]], [[Португалия]], с изключение на [[Германия]]. В [[Хералдика|хералдиката]] се използват различни шлемове според историческите традиции и разновидности в различните държави. Названията им също варират, произхождайки някъде от външния им вид, другаде според ранга на носителят им в йерархията и т. н.<gallery>
Файл:Helmet 1-2.png|Шлем гърне ({{Lang|en|pot helm|great helm}}; Топфхелм
Файл:Hełm turniejowy.svg|Турнирен шлем ({{Lang|en|tourney helm}})
Файл:Helmet 4-1.png|Решетъчен шлем ({{Lang|en|barred helm}})
</gallery>
=== Нашлемник ===
Line 92 ⟶ 111:
Файл:Coat of arms of Bulgaria.svg|Държавен герб на [[България|Република България]] с [[девиз]] в лента ('''отдолу'''): „[[Съединението прави силата]]“.
</gallery>
== Хералдически посоки ==
В хералдиката, когато се описва даден [[герб]], то неговите страни се назовават огледално. Т.е. дясната страна на герб се пада наше ляво, а лявата страна – наше дясно; по същия начин, все едно срещу нас стои човек – тогава също неговата дясна ръка, например, за зрителя се пада от лява страна.
„Хералдично дясно“ е лявата страна на зрителя. Съответно „хералдическо ляво“ е дясната страна на зрителя.
Това огледално обозначаване произлиза от времето, когато гербът е бил носен на щит по време на [[битка]] или [[турнир]], за да може отсрещната страна да го чете правилно. Следователно хералдическата страна винаги се отнася до носителя на щита (т.е. лицето, което стои зад щита), а не до наблюдателя. По същия начин, [[:Файл:Baronnet-signet-ring.JPG|пръстени-печати]] имат огледална гравюра на герба, за да може, когато пръстенът се потопи във [[восък]] или [[мастило]] и се удари с него печат, да може печатът/гербът да излезе правлно – т.е. в посока на четене.
В съвременната хералдика вместо термина „хералдическо дясно“ все по често се използва латинския израз „dexter“.
== Хералдически цветове ==
[[Файл:Tinctures.svg|мини|Хералдическите цветове]]
Хералдическите цветове се разделят на метали, класически цветове и кожи (в смисъл на кожа заедно с космите, козина, англ. ''furs'').
В хералдиката се използват седем цвята: два метала и пет цвята. Първоначално са се използвали само четири цвята – червен, син, черен и бял, но след това се появяват и допълнителните цветове: зелен, жълт и пурпурен. Жълтият и белият цвят съществували наравно със златните и сребърни цветове, след което по-късно са заменени от тези два метала и самостоятелно вече не се използват. Особен тип хералдически цветове е кожата, която бива [[Хермелин|хермелинова]] и кожа от [[катерица]].
Ограниченият набор от цветове в хералдиката е продиктуван от практически съображения. Гербът е служел преди всичко на военните като опознавателен знак, който трябва добре да се различава от разстояние. Неговото оцветяване е трябвало да бъде ярко и контрастно. Последният принцип е записан във важното хералдическо правило, че емайлите могат да се нанасят само на метали, а металите само върху емайли (кожите и натуралните цветове могат да се поставят както върху емайлите, така и върху металите).
В полевите условия, когато е трябвало да се изобразяват гербовите фигури, са били достъпни само прости бои, даващи основните цветове. Това позволява създаването на такава система, която лесно да се поддава на стандартизация. Изключение от правилото са случаите, при които някои детайл от герба или животно – нокти, език, очи или клюн (такова животно се нарича „''въоръжено''“), се оцветява с цвят, различен от този на основната фигура, и съвпадащ с цвета от полето на щита.
За да могат да се разпознават хералдическите цветовете на щита при онези случаи, при които липсва цвета и герба като при гравюрите например, тоест в черно-белите изображения, през [[ХІІ век]] е приета системата на Силвестър Петра-Санкта или така наречената ''шафировка''. Този италиански херолд предложил графически да се разграничават цветовете с помощта на линейни щрихи.
== Символика на хералдическите цветове ==
Може да се предположи, че само първите гербове представяли произволно взети изображения, без какъвто и да е влаган смисъл в тях. Но в пропитата от духовен мистицизъм епоха на Средновековието, когато дори в елементарните вещи хората са се стараели да открият скрит смисъл, дори божествено откровение, на цветовете, както и на другите хералдически елементи, започнали да им се придават конкретни символни значения. Тъй като нямало точна система, която да попречи на всеки да влага определен смисъл в хералдическите цветове, съвсем естествено е, че днес съществуват множество разнообразни тълкувания, предлагани от различни източници. Ето най-разпространените от тях:
* '''Злато''' (''Or'') – този цвят е „краля“ на металите, символизира знатност, могъщество и богатство, а също така и християнските добродетели вяра, справедливост, милосърдие и смирение.
* '''Сребро''' (''Argent'') – символизира благородство, откровеност, а също и чистота, невинност и правдивост.
* '''Червено''' (''Gules'') – символизира храброст, мъжество, любов, а също и кръвта, пролята в битка.
* '''Синьо''' (''Azure'') – символизира великодушие, честност, вярност и безупречност, или просто символизира небето.
* '''Зелено''' (''Vert'') – символизира надежда, изобилие, свобода и радост, но може да означава просто ливадна трева.
* '''Пурпурно''' (''Purpure'') – символизира благочестие, умереност, щедрост и върховно господство.
* '''Черно''' (''Sable'') – символ на заплаха, мъдрост, постоянство в изпитанията, а също печал и траур.
Кожите, в съответствие със средновековните норми, могат да се използват само от кралски или аристократични фамилии като знак на тяхното изключително превъзходство (в наши дни палтото от скъпа кожа на някоя знаменитост също изпълнява тази функция), но днес това правило в известна степен се демократизира.
== Вижте също ==
| |||