Анте Павелич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малко факти и редакция
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''Анте Павелич''' (на [[хърватски език|хърватски]]: ''Ante Pavelić'') е основател и ръководител на [[Хърватия|хърватското]] [[националсоциализъм|националсоциалистическо]]/[[Фашизъм|фашистко]] {{факт}}<ref>[http://www.britannica.com/eb/article-9074533/Ustasa Енциклопедия Британика ] </ref> движение [[Усташи]] (''Ustaše'') през [[1930-те]], a по-късно държавен глава на [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] (''Nezavisna Država Hrvatska'', NDH) по време на [[Втората световна война]]. Наричат го "Касапинът на Балканите"{{факт}}.
 
През [[1934]] той организира убийството на [[Франция|френския]] външен министър [[Луи Барту]] и [[Югославия|югославския]] крал Александър. Двамата са застреляни от [[българи]]на-активист на [[ВМРО]] [[Владо Черноземски]] по време на посещението на Александър във [[Франция]]. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в [[Италия]] и [[Мусолини]] отказва да го предаде на съда. През [[1941]] г. [[Загреб]] е превзет от германската армия и усташките лидери провъзгласяват независимостта на [[Хърватия]]. Павелич напуска [[Италия]] и се завръща в страната си на 15 април [[1941]] г., за да поеме ръководството. Управлението му е благословено от [[архиепископ]]а на Хърватия и от папа [[Пий XII]]. След това религиозните [[католицизъм|католически]] лидери и свещеници получават високи постове в движението на Павелич. Целите на усташкото управление, ръководено от Павелич, са [[етнос|етническо]] прочистване на [[Хърватия]] и унищожаване на [[православна църква|православната църква]] {{факт}}. През [[1941]] г. Павелич се среща с [[Хитлер]] и получава одобрението му за плана си за изгонване на голяма част от сръбското население и замяната му с хървати и словенци от анексираните от [[Германия]] територии. Двамата се срещат отново през ноември 1942 година.
Ред 17:
Масовите убийства имат чудовищни размери. Извършват се разстрели и кланета, хората се погребват живи. Предполага се, че усташите са убили около 30&nbsp;000 [[евреи]], 29&nbsp;000 [[цигани]] и между 300&nbsp;000 и 600&nbsp;000 [[сърби]]{{факт}}.
 
След поражението на германскатаармиите армияна Оста в края на Втората световна война, преди влизането на победителите в Хърватия, Павелич се спасява в [[Австрия]]. Там е арестуван и затворен. След това с помощта на папа Пий XII е пуснат от затвора и се укрива във [[Ватикана]], след което бяга в [[Аржентина]]. Там възражда усташкото движение и е съветник по въпросите на сигурността на президента [[Хуан Перон]].
 
През април [[1957]] година е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската тайна полиция на [[Тито]], въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски [[четник]]. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в [[Испания]], където умира в [[Мадрид]] в края на [[1959]] година, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.
 
Анте Павелич е близък приятел с [[Иван Михайлов]] и напълно подкрепя българскотодейностите национално-освободителнона движениеръководената въвот него [[Вардарска МакедонияВМРО]].
 
==Бележки==
 
<references/>
 
{{DEFAULTSORT:Павелич, Анте}}
Line 28 ⟶ 31:
[[Категория:Държавни глави]]
[[Категория:Хора от Втората световна война]]
[[Категория:Военнопрестъпници]]
 
[[bs:Ante Pavelić]]