Анте Павелич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малко факти и редакция |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
}}
'''Анте Павелич''' (на [[хърватски език|хърватски]]: ''Ante Pavelić'') е основател и ръководител на [[Хърватия|хърватското]] [[националсоциализъм|националсоциалистическо]]/[[Фашизъм|фашистко]]
През [[1934]] той организира убийството на [[Франция|френския]] външен министър [[Луи Барту]] и [[Югославия|югославския]] крал Александър. Двамата са застреляни от [[българи]]на-активист на [[ВМРО]] [[Владо Черноземски]] по време на посещението на Александър във [[Франция]]. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в [[Италия]] и [[Мусолини]] отказва да го предаде на съда. През [[1941]] г. [[Загреб]] е превзет от германската армия и усташките лидери провъзгласяват независимостта на [[Хърватия]]. Павелич напуска [[Италия]] и се завръща в страната си на 15 април [[1941]] г., за да поеме ръководството. Управлението му е благословено от [[архиепископ]]а на Хърватия и от папа [[Пий XII]]. След това религиозните [[католицизъм|католически]] лидери и свещеници получават високи постове в движението на Павелич. Целите на усташкото управление, ръководено от Павелич, са [[етнос|етническо]] прочистване на [[Хърватия]] и унищожаване на [[православна църква|православната църква]] {{факт}}. През [[1941]] г. Павелич се среща с [[Хитлер]] и получава одобрението му за плана си за изгонване на голяма част от сръбското население и замяната му с хървати и словенци от анексираните от [[Германия]] територии. Двамата се срещат отново през ноември 1942 година.
Ред 17:
Масовите убийства имат чудовищни размери. Извършват се разстрели и кланета, хората се погребват живи. Предполага се, че усташите са убили около 30 000 [[евреи]], 29 000 [[цигани]] и между 300 000 и 600 000 [[сърби]]{{факт}}.
След поражението на
През април [[1957]] година е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската тайна полиция на [[Тито]], въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски [[четник]]. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в [[Испания]], където умира в [[Мадрид]] в края на [[1959]] година, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.
Анте Павелич е близък приятел с [[Иван Михайлов]] и напълно подкрепя
==Бележки==
<references/>
{{DEFAULTSORT:Павелич, Анте}}
Line 28 ⟶ 31:
[[Категория:Държавни глави]]
[[Категория:Хора от Втората световна война]]
[[Категория:Военнопрестъпници]]
[[bs:Ante Pavelić]]
|