Уикипедия

Доктор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
уточн
мРедакция без резюме
Ред 2:
{{друго значение|образователна и научна степен в България|медицинското лице|лекар}}
 
'''Доктор''' е [[научни степени и звания|образователна и научна степен]], присъждана от висши училища (университети, висши академии и др.), понякога и отили научно-изследователски организации, упълномощени да провеждат обучение на докторанти. В европейските страни, [[САЩ]] и по света аналогичната степен е [[доктор по философия]]. Подготовката на докторантски труд е чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице ([[доцент]], [[професор]], [[старши научен сътрудник]] II или I степен, [[член-кореспондент]] на [[БАН]]).
 
В България се присъжда от научно жури (между 1949 г. и 2010 г. се присъжда от научно жури ([[Висша атестационна комисия|Висшата атестационна комисия]]) за защитен докторантски труд, наричан [[дисертация]]. През втората половина на XX век по силата на тогава действащия и вече отменен ''Закон на научните степени и звания'', образователната и научна степен „доктор“ се е наричала [[кандидат на науките]] до 1995 г. В България са възприети 3 форми на докторантура – редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и чужд език. В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.
 
В зависимост от научната област по време на докторантурата, докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд. Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита пред научното жури. До месец преди защитата, рецензиите и становищата от членовете на научното жури се публикуват на сайта на научната организация.▼
Подготовката на такъв труд става чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице ([[доцент]], [[професор]], [[старши научен сътрудник]] II или I степен, [[член-кореспондент]] на [[БАН]]).
 
Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икономика/математика“икономика“ и т.н. Съкратено степента се изписва пред името на лицето като „д-р“. За работещите в сферата на медицината и здравеопазването се изписва след името, като д.м. ([[доктор по медицина]]); д.ф. (доктор по фармация), д.б. (доктор по биология) и т.н.▼
В България са възприети 3 форми на докторантура – редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и чужд език. В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.
 
▲В зависимост от научната област по време на докторантурата, докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд.
 
Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита пред научното жури. До месец преди защитата, рецензиите и становищата от членовете на научното жури се публикуват на сайта на научната организация.
 
▲Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икономика/математика“ и т.н. Съкратено степента се изписва пред името на лицето като „д-р“. За работещите в сферата на медицината и здравеопазването се изписва след името, като д.м. ([[доктор по медицина]]); д.ф. (доктор по фармация), д.б. (доктор по биология) и т.н.
 
== Доктор на науките ==
'''Доктор на науките''' е [[научни степени и звания|научна степен]], която в България също се присъжда от научно жури (до 2010 г. от ВАК) за защитена докторска дисертация. По-рано е била задължителна за получаването на научната степен [[професор]] на учените, но според действащия ''Закон за развитие на академичния състав'' това изискване е отпаднало. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата в общи линии съответства на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“.
 
Точната употреба на степента е „доктор на ... (философските/биологическите/историческите/икономическите/дрнаправление в мн.ч.) науки“. Съкращението на степента предшества името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.).
 
== Почетен доктор ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Доктор“.