Валеж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) неясно твърдение |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{метеорологично време}}
[[Файл:Regnbyge.jpg|200п|мини|Лятна буря в [[Дания]]]]
▲Под '''валеж''' в [[метеорология]]та се разбира както ''падналата'' от [[облак|облаците]] [[вода]], така и водата, ''отложена'' (кодензирана) по земната повърхност и предметите.<ref>[http://www.geoznanie.com/2013/03/geografski-rechnik-v.html www.geoznanie.com]</ref> И в двата случая водата може да е в течно или твърдо състояние. Всички валежи се дължат на една и съща причина – ниската температура на земната повърхност и на приземните въздушни слоеве.
* Валежът от облаците пада под формата на [[дъжд]], [[ръмеж]], [[сняг]], дъжд+сняг (мокър сняг, [[лапавица]], ималик), [[град (валеж)|град]] ([[градушка]]), дъжд+град ([[леден дъжд]], ледена суграшица, голодаш), град+сняг (леден сняг, снежна суграшица, миулик).
* Отделената (кондензирана) непосредствено от въздуха вода е във вид на [[роса]], [[скреж]], [[слана]], течно отлагане на капки от [[мъгла]], [[поледица]] и т.н. Тези валежи се наричат ''наземни'' (или ''хоризонтални'').
В
* Количество – дебелината на водния слой (в mm [[воден стълб]]), който може да се образува над хоризонтална непропусклива повърхност. Тази единица за количество е идентична на използваната в практиката ''литър на квадратен метър'' (l/m<sup>2</sup>).
* Интензивност – количество валеж, паднал за единица време (mm/h)
Line 132 ⟶ 130:
Снежната покривка, благодарение на физическите си свойства, има слаба топлопроводимост, поради което почвата и зимуващите растения са предпазени от резките колебания на температурата през зимата. При негативни температури на въздуха около –20 °С особено надеждна е снежната покривка с дебелина 25 cm. Друга положителна страна на снежната покривка е, че в периоди на рязко затопляне тя предпазва растенията от преждевременно пробуждане и разкаляване. Не на последно място значението на равномерната снежна покривка е за равномерно насищане на почвата с влага, без преовлажняване и стичане по склоновете, което не може да се постигне при същото количество на дъжд.
Усвояването на валежите от [[почва]]та зависи от [[
За разположени на склонове терени е характерно, че по-ниските части получават 1,5 до 2 пъти повече влага от разположените в горната част на склона.
Line 138 ⟶ 136:
Добре оструктурените почви по принцип усвояват повече от валежа в сравнение с безструктурните или слабоструктурните. Ако валежът падне върху почва, която е достатъчно овлажнена, голяма част от водата се инфилтрира или заблатява почвата, ако последната е с тежък механичен състав.
По-добре се усвояват валежите, паднали върху угар или върху окопни култури в ранните фази от тяхното развитие. Установено е, че от 10 до 35
Умерените, обложни дъждове се усвояват много добре от почвата, докато проливните могат да разрушат структурата на повърхностния слой и да предизвикат [[водна ерозия на почвата|водна ерозия]], наводнения и т.н. Тези негативни явления са често срещани в [[Планина|планините]].
== Вижте също ==
| |||