Анри Поанкаре: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
École nationale supérieure des mines de Paris
Редакция без резюме
 
Ред 14:
| категория = математик
| област = [[математика]]
| образование = [[Екол политекник]];<br>[[ÉcoleПарижко nationaleнационално supérieureвисше desминно mines de Paris|Mines ParisTechучилище]];<br>[[Сорбона]]
| учил-при = [[Шарл Ермит]]
| работил-в = [[Университет на Кан]];<br>Сорбона
Ред 34:
От 1862 до 1873 учи в местния [[лицей]]. Още в лицея проличават интересите на Поанкаре във всички области на науката и големият му математически талант. През 1873 постъпва в [[Екол политекник|Парижката политехника]] ({{lang|fr|École Polytechnique}}) и я завършва през 1875 г.<ref name="todorov" /> Проявява особена усърдност в следването си. Има добре развита памет и способност да онагледява математическите понятия, което му помага, тъй като е [[Късогледство|късоглед]] и трудно успява да види написаното на черната дъска.
 
След завършването на Политехниката учи в Минното висше училище ({{lang|fr|[[ÉcoleПарижко nationaleнационално supérieureвисше desминно minesучилище|Парижкото deнационално Paris|Écoleвисше desминно Minesучилище]]}}), след което започва докторската си дисертация, като същевременно работи като минен [[инженер]]. Защитава докторска [[дисертация]] през 1879 в [[Сорбона|Парижкия университет]] на тема „За свойствата на функциите, определяни чрез частни диференциални уравнения“ под ръководството на [[Шарл Ермит]].<ref>[http://genealogy.math.ndsu.nodak.edu/html/id.phtml?id=34227 The Mathematics Genealogy Project, Henri Poincaré]</ref> Следващите две години преподава [[математически анализ]] в университета в [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]], където се запознава с бъдещата си съпруга Полен д'Андеси, от която има три дъщери и един син.
 
Благодарение на застъпничеството на Шарл Ермит през 1881 г. успява да получи място в Катедрата по математическа физика и вероятности в [[Сорбоната]].<ref name="todorov" /> От ноември 1896 оглавява Катедрата по математическа астрономия и небесна механика при Парижкия университет. Член е на [[Френска академия на науките|Парижката академия на науките]] от 1887, а от 1906 е и неин президент. През 1909 е избран за член на [[Френска академия|Френската академия]] ({{lang|fr|Académie française}}), а през 1912 г. – и за неин директор.