Перикъл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
[[Файл:Anaxagoras and Pericles.jpg|мини|260п|ляво|''[[Анаксагор]] и Перикъл'' от Огюстен-Луи Бел (1757–1841)]]
'''Перикъл''' (гр. ''Περικλῆς'', лат. ''Periklēs'', ок.495 – 429 пр.н.е.) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[политик]], управлявал [[Древна Атина]] през втората половина на [[5 век пр.н.е.]] Негов баща е предводителят на атинския флот в [[Битка при Микале|битката при Микале]] – [[Ксантип]], син на Арифрон. Перикъл принадлежи към атинския аристократичен род на [[Алкмеониди]]те чрез майка си Агариста, дъщеря на Хипократ и племенница на основоположника на атинската демокрация [[Клистен]]. Перикъл е ученик на [[Зенон от Елея]] – един от най-известните тогавашни философи. Но най-голямо значение за развитието на младия Перикъл има философът [[Анаксагор]], преселил се в Атина от [[Клазомена]] в Мала Азия.
Стратег, водач на демократичната групировка, Перикъл поема управлението на Атинската държава през [[461 пр.н.е.]] и управлява до [[429 пр.н.е.]] като завършва реформите по демократизацията на [[полис]]а. Превръща [[Атина]] в икономически, политически и културен център на древногръцкия свят. Инициатор е на строителството на [[Партенон]]а, [[Пропилеи]]те, [[Одеон]]а и др. Периодът на управлението му е наречен „златен век на Перикъл“. Покровителства [[Фидий]], [[Софокъл]], [[Херодот]] и др. Перикъл бил смятан за образец на гръцкото красноречие и пръв започнал да пише предварително речите си, за разлика от по-ранните оратори, които импровизирали. От 444 до 429 пр.н.е. Перикъл е преизбиран всяка година за стратег на Атина, но фактически той направлява и вътрешната, и външна политика на полиса. По време на неговото управление започват [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]]. През 430 г. пр.н.е. е осъден да заплати глоба поради започнатата от него война срещу Спарта, но отново е преизбран за стратег. Знае се, че негова приятелка е била известната и високообразована [[хетера]] [[Аспазия]]. Умира през 429 пр.н.е., изтощен от работа и грижи или от [[чума]].
| |||