|
'''Миризливата скала''' е местност в околностите на град [[Копривщица]], наричана от местните жители понякога „Гюла“ ([[роза]] на турски език).<ref name="btvnovinite.bg">Btvnovinite.bg. [https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/tranlivijat-pat-na-aromata-snimki.html Трънливият път на аромата] Посетен на 9 април 2022</ref>
Като се тръгне по улица [[Геренилото]], покрай хотел „Смиловене“ нагоре по поточето Бяла река и чешмите „Бялата вода“ и „Пачи крак“ можете да се стигне ароматната скала. Копривщенци я наричат „Миризливата скала“ защото от нея се носи страхотен аромат на розово масло.<ref name="smilovene.eu">Smilovene.eu. [http://smilovene.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=23&Itemid=20&lang=bg Ароматната скала.] Посетен на 9 април 2022</ref>{{неблагонадежден}}
Скалата е с размер около два на два метра и се намира на един склон над поточето. Поради това, че е ронливо-пореста се е просмукала с невероятния аромат на рози. Под нея има отронили се камъчета, които може любителя да си отнесе у дома. Интересното е, че аромата има трайност и се запазва с години. Местните жители обаче препоръчват да не се държат в стая, а на балкон или тераса, защото от силния им аромат може да са получи главоболие. Държан за около пет минути един камък ароматизира ръцете за дълго време с миризма на розово масло. Ароматът е толкова силен, че е надделява над този на цигарения дим на пушачите.<ref name="smilovene.eu"></ref>
Скалата е с размер около два на два метра и се намира на един склон над поточето. {{източник|Поради това, че е ронливо-пореста се е просмукала с аромат на рози.|2022|10|27}}
Местността около скалата и близкия до нея леден извор години наред ухаят така. Някои обясняват [[Явление|феномен]]а с минаващия покрай нея път и предполагат, че минаващи пътуващи търговци на розово масло са разляли от драгоценната течност. Мястото е често посещавано и много туристи си взимат късче от нея за [[сувенир]].<ref name="btvnovinite.bg"></ref>Местни хора предполагат, че над нея е имало розоварна за добив на гюлово масло и върху скалата са изсипвани отпадъците от този процес.
Копривщенци сa гледали как в [[Клисура]], [[Карлово]], дори в [[Панагюрище]] произвеждат скъпо плащаното розово масло и през 1860 година захващат да садят рози покрай Бяла река над града. Случили се добри години в климатическо отношение, розите виреели добре и давали повече розово масло, отколкото в Клисура. Броят на розовите градини станал повече от 50, добивало се от 7.5 до 10 кг. розово масло, което откупували казанлъчени. Дошли, обаче, няколко люти зими, измръзнали розите и това производство намалявало лека по лека докато към края на осемдесетите години на XIX вeк съвсем престанало.<ref>{{cite book | title = Градъ Копривщица | last = Иширков | first = Анастас | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = 20 априлъ 1876 | location = София | isbn = | doi = | pages = 250 Т. I | url = http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
== Вижте също ==
| 