Изворът на Белоногата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат.
Ред 1:
'''„Изворът на белоногата“''' е поема от [[Петко Рачов Славейков]], написана през [[1873]] г.

В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която султанътвезирът среща на селската чешма и се опитва да склони, да го последва в [[Истанбул]]. Тя обаче му доказва, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите и любимия Никола. Така турчинът я оставя, впечатлен от решителността й, но във втората част на поемата Гергана "залинява" и умира, защото сянката й е вградена в чешмата.
 
Това е едно от най-изследваните произведения в българската литература и за него са изписани томове. Повечето критици се насочват към обединителната функция на образа на Гергана, към събирателния образ на българката, към силата на духа й, към красотата на българското село.
Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят народа ни в дните преди последните борби за свобода.
 
Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят народабългарския нинарод в дните преди последните борби за свобода.
 
== Външни препратки ==
[http://www.litclub.com/library/bg/slaveikov.htm Текстът на поемата]
 
не султан а везир
{{Литература-мъниче}}
 
[[Категория:Поеми]]
[[Категория:Българска литература]]
[[Категория:Харманли]]