Жоскен де Пре: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Стартиране на параграфа за мотетите |
Вече финализирана статия |
||
Ред 26:
=== Мотети ===
Именно в мотета Жоскен може да разкрие изцяло блясъка на своя гений, да се освободи от подчинението на неизменния текст, наложен от месата. Ритмизираната проза или стихотворният ритъм не са пречка за него. Думата въздейства като извор на музикална декламация, като източникна съзидателна енергия. А емоционалната й натовареност провокира открития както в полифоничната техника, така и в изразността: една премислено изградена структура с ''cantus firmus'', разработен в последователни дялове, съчетана с отчетливо артикулиране на текста във веригата от разнообразни мотиви. Всичко това създава впечатление то и въздушна, уравновесена и шламенна полифония.
Честите инструментални изпълнения на тези мотети с нищо не намаляват тяхната стойност, а по-скоро непредотвратимо подготвят [[Ричеркар|ричеркара]], [[Фуга|фугата]] и [[Соната|сонатата]] на идните векове.Повече от всеки друг музикант на XV век, Жоскен успява да осъществи равнивесието между дума и звук. Изхождайки от самостойността на музиката, той съумява да я въздигне до равнището на чиста музика - до автентичното музикално произведение.
Също както и при Дюфе, но с повече разнообразие, мотетите на Жоскен като ндло са предназначени за proprium на месата при различните празници: [[Великден]], [[Петдесетница]] и др. Те съдържат псалми, антифони, химни и молитви. Мотетите, посвете ни на Дева Мария, са най-многобройни и са написани много свободно. Прекрасният мотет ''Ave Maria''... ''Virgo serena'' е великоле пен пример както за контрапунктичния, така и за вертикалния стил. Музикологът Антонович е склонен да види в мотета ''Illibata Dei Virgo'' своеобразен автопортрет, в който Жоскен сам цитира множество мелодически формули или фрази от някои свои произведения или пък показва различни компо зиционни техники. ''Benedicta es caelorum Regina'' е по-смел с находките си — всяка строфа е подложена на квазивариационно развитие в ''cantus firmus''- а във всички гласове, също вариантно разпределени. В ''Tu solus, qui facis mirabilis'' може да се открие влиянието на италианската музика – простота, яснота, симетричност, хомофонен строеж с „тонални“ хармонии, спокойствие и плавност на музикалната реч, тясно свързана със словесния текст. От своя страна псалмите също дават възможност да се оценят думите и образният им смисъл. В псалом 92, ''Dominus regnavit'', скоковете на октава напомнят за водни струи, непрестанно биещи се в бреговете на река. В псалом 37, ''Domine, ne in furore'', четирите мъжки гласа показват символика в преплитането на молитвите си. Тук, както и в мотета ''Huc me sydereo'' от пасиона, подчертаването на ключовите думи и прозрачността на контрапункга издигат творчеството на Жоскен до един от върховете по възходящия път от Дюфе към [[Орландо ди Ласо]].
{{СОРТКАТ:Пре, Жоскен де}}
| |||