Димитър Михалчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правопис на немски език, поправки |
източник |
||
Ред 30:
В 1932 година Димитър Михалчев публикува в списанието си „Философски преглед“ статията „Възможна ли е единна и цялостна Югославия?“, в която подлага на анализ предлаганата от сръбската държавна пропаганда идея за присъединяване на България към Югославия и създаване на [[Интегрална Югославия]].<ref>Философски преглед, кн. 3, 1932.</ref> Статията предизвиква скандал в българската общественост и среща силно негативни отзиви от [[Димитър Азманов]], [[Сотир Янев]], [[Стоян Романски]], [[Димитър Съсълов (историк)|Димитър Съселов]], [[Андрей Тошев]], [[Любомир Милетич]], [[Йордан Бадев]]. В отговор Михалчев публикува брошурата си „Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия“,<ref>Михалчев, Димитър. Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия. Бъдещето на нашия народ и голямата задача на българската държава, София, 1932.</ref> в която Михалчев доразвива тезата си и се опитва да обори аргументите на критиците си. Книгата е посрещната враждебно от много македонски дейци и [[Христо Татарчев]] пише статия във вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“ под заглавие „Една престъпна и опасна пропаганда“.<ref>[http://www.promacedonia.org/ht/ht_28.htm Македония, г. VI–VII, бр. 1789 – 1794, София, 7 – 13 октомври 1932 г.]</ref>
По-късно Михалчев е пълномощен министър в [[Москва]] 1934 – 1936 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=1618478138.0582516547747313809 ''Ново единство'' - независим информационен ежедневник / Урежда ред. к-т. - Добрич; печ. Comerciala / No. 341, 23/08/1934, стр.1]</ref> и политически представител и пълномощен министър в Москва 1944 – 1945 г. Часове след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е в делегацията при маршал [[Фьодор Толбухин]], постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.{{hrf|Недев|2007|639 – 640}} Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва т. нар. [[Московско примирие]] между правителството на България и страните победителки във Втората световна война. Той е един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение, но с това си навлича омразата на съветското ръководство. Отстранен е от поста пълномощен министър в Москва, след като на 18 октомври съветското правителство изпраща искане за това, обвинявайки го, че е „настроен изцяло и напълно проамерикански и недружелюбно към СССР“.{{hrf|Недев|2007|705}}
Председател на Българска академия на науките (1944 – 1947). Полага усилия да предотврати закриването на Българската академия на науките от правителството на [[Георги Димитров]]. Философският му спор с [[Тодор Павлов]] за неговата „Теория на отражението“ допринася за обвинения и нападки, че оглавяваната от него академия е „средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм“. През 1947 е пенсиониран от СУ поради „пределна вързаст“, а на мястото му в БАН е сменен от Тодор Павлов.
| |||