'''Атанас Трифонов Илиев''' е [[България|български]] [[просветен деец]].<ref name="Екзарх Йосиф">{{Екзарх Йосиф 2|229}}</ref> с псевдоними „А.Боруйски“ и „А.Б.“
== Биография ==
Роден е на 2 февруари 1852 година в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]) в семейството на търговец. Учи в гимназиякласното училище в Стара Загора, (1857 – 1868). Учи в гимназия в Пловдив (1868 – 1869), Табор, (1869 – 1871). След това се записва да учи славянска филология в Прага до 1872 г. и във Великата школа в Белград (1872 – 1873), като завършва в Прага през 1874 г. От 1874 до 1875 г. е учител в Стара Загора. Тогава участва в подготовката на Старозагорското въстание, за което е арестуван, но по-късно освободен.<ref>{{Възрожденска интелигенция|287}}</ref> Живее в Цариград, където редактира в. „Ден“. Учител е във Велико Търново. През 1878 г. учителства в Горна Оряховица. Същата година изкарва курс по руски език в Пловдив. Преводач е на Сливенския губернатор. В периода 21 юли – 9 ноември 1878 г. е председател на Окръжния съвет в Елхово, а от 9 ноември 1878 до 31 май 1879 г. е Околийски началник на Елхово.<ref>[http://www.elhovobg.org/?page_id=1990 Кметове на Елхово]</ref> Между 1879 и декември 1883 г. е секретар началник при Старозагорската префектура. От януари 1884 до ноември 1885 е префект (окръжен управител) на Стара Загора, а презв периода декември 1885 – септември 1886 на Шумен. От 1888 до 1892 г. е учител в Девическата гимназия в София. Той е дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в родния си град (1892 – 1900; 1903 – 1905). Уредник на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК) От 1900 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. По това време издава сп. „Надежда“. В периода 1895 – 1900 г. е член на висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение. Между 1900 и 1903 г. е началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград. Депутат е в V ВНС през 1911 г. Умира на [[21 февруари]] [[1927]] година<ref>[https://archive.is/QDIEC Енциклопедия Съединението 1885]</ref>.
