|
| страница ={{URL|http://www.nmnhs.com}}
}}
*
'''Националният природонаучен музей''' при [[БАН]] е научен институт в [[София]] и най-богатият природонаучен музей на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
*
Тук се съхранява и популяризира живата и нежива [[природа]] в [[България]] и чужбина – над 1 милион екземпляра препарирани [[животни]], [[растения]] и [[минерали]]. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида [[бозайници]], над 1200 вида [[птици]], множество [[земноводни]] и [[влечуги]], стотици хиляди [[насекоми]] и други безгръбначни, както и [[фосил]]ни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида [[хербарий|хербарни]] образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.
== История ==
Националният природонаучен музей е създаден през [[1889]] г. като Естествено-исторически музей на [[Княз Фердинанд]].<ref>Боев, З. 2014. Създаването. 125 години Национален природонаучен музей при БАН. – Списание на БАН, 1: 53 – 58.</ref>. Експозицията е открита за посетители през 1907 г. Акад. д-р [[Иван Буреш]], директор на музея от 1914 г. до 1947 г., го превръща в съвременен център на зоологията и ботаниката в България и основна част от Царските природонаучни институти. В периода 1959 – 1965 г. при ръководството на проф. [[Георги Паспалев (зоолог)|Георги Паспалев]] музеят е затворен за посетители, а експозиционната му площ е силно редуцирана. Статутът му е сведен до секция „Музей“ на б. Институт по зоология на БАН с уредник орнитолога [[Николай Боев]]<ref>Боев, З. 2019. Националният природонаучен музей при БАН – 60 години от управлението на чл.-кор. проф. д-р Георги Паспалев и проблемът за оцеляването на музея (1959 – 1965 г.). – Bulletin of the Natural History Museum – Plovdiv. 2018, vol. 4: vii-xvii.</ref>
Сградата на музея е разрушена през 1944 година при [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки над София]].<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:_wI4YzWliToJ:www.nmnhs.com/downloads/pr/nmnhs-presentation.ppt+&cd=92&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Българска академия на науките, Национален Природо научен музей].</ref>
Националният природонаучен музей е обособен през 1974 г. като самостоятелен институт при БАН. През 1995 г. на основата на колекциите на местния учител по биология Димитър Ковачев по инициатива на проф. Николай Спасов е създаден и Палеонтологичен музей в Асеновград, филиал на НПМ, който съхранява уникална колекция от изкопаеми бозайници.
== Дейности ==
Освен специализираната музейна дейност, свързана с обогатяването и поддържането на колекциите, научноизследователската работа на сътрудниците е свързана със съвременните международни и национални приоритети в областта на изучаване на биологичното разнообразие, геологията, екологията и опазването на околната среда. От 1989 г. музеят издава научното списание „[[Historia naturalis bulgarica]]“. НПМ е седалище на неправителствените организации [[Българско орнитологично дружество]] и [[Група за изследване и защита на прилепите]].
== Структура ==
До 2007 г. музеят включва следните отдели:
* Рецентни и фосилни бозайници
* Рецентни и фосилни птици
* Рецентни и фосилни земноводни и влечуги
* Рецентни и фосилни риби
* Насекоми
* Ненасекомни безгръбначни животни
* Фосилни безгръбначни животни
* Растения и гъби
* Минерали и скали
През 2007 г. е извършено сливане на отделите в:
* Палеонтология и минералогия
* Ботаника
* Безгръбначни животни
* Гръбначни животни
=== Директори ===
* [[:en:Paul_Leverkühn|Paul Leverkühn]] (1893 – 1905)
* H. Gretzer (1905 – 1914)
* [[Иван Буреш]] (1914 – 1947)
* Нено Атанасов (1947 – 1962) вкл. ръководител на секция „Музей“ на Института по зоология на БАН
* Георги Пешев (1962 – 1974) ръководител на секция „Музей“ в Института по зоология на БАН
* [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]] (1974 – 1988)
* [https://www.nmnhs.com/historia-naturalis-bulgarica/pdfs/000319000182007.pdf Красимир Кумански] (1989 – 1993)
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] (1993 – 2005)
* Алекси Попов (2005 – 2011)
* Николай Спасов (2011 – 2020)
* Павел Стоев (2020 – )
== Експозиция ==
Експозицията на музея е разположена на четири етажа. Етаж 1 запознава посетителите с неживата природа, а именно разнообразието на [[скали]]те и [[минерали]]те. Във витрините са експонирани 450 вида минерали, подредени на системен принцип. Показани са новите закономерности на образуването и вътрешния строеж на кристалите и са онаглдени физическите свойства на минералите. На втория етаж започва срещата с богатствата на живата природа. Третия предствавя разнообразието на съвременните бозайници. Изложени са едни от последните чистокръвни зубри, живели в Европа. Двуметровата изправена на задни лапи мечка от Рила е спчелила златен медал за най-голяма мечка на Международната ловна изложба в Берлин през 1937 г. [[диорама|Диорами]] пресъздават сцени от живота на едрите хищници в екваториалните гори на Америка и Азия.
=== Изкопаеми животни и растения ===
Представена е геоложката история на Земята и еволюцията на организмовия свят. Показани са вкаменени останки от различни геоложки периоди. Гигантският [[амонити|амонит]] изложен в музея е на възраст около 84 милиона години.
[[Файл:The Biggest Ammonite Found in Bulgaria National Museum of Natural History Sofia.JPG|мини|250 px|Най-големият амонит открит в България. Открит е през 1932 година в местността Илчов баир край Шумен. Възрастта му се оценява на около 84 милиона години. Диаметърът му е 1,44 m. ''Parapuzosia sp.'' [[креда|горна креда]].]]
=== Риби ===
В музея са представени ихтиофауната и всички видове земноводни в България. Експонирани са всички основни видове и родове риби, обитаващи нашите сладководни води. Диорама представя живота в кораловите рифове на Карибско море.
=== Птици ===
В тази част на експозицията се представя екзотичната авифауна чрез препарати на едри птици от всички континенти. Следват експонати, които показват почти всички разреди от съвременните птици, включително и техни български представители. Музеят е единственото място в България, където могат да се видят няколкостотин вида птици, вкл. и вече изчезнали от българската природа видове, като брадат лешояд (''Gypaetus barbatus''), момин жерав (''Anthropoides virgo''), както и видове, изчезнали или пред изчезване в света.<ref>Боев, З. 1991. Орнитологичните колекции на Националния природонаучен музей при БАН. – Historia naturalis bulgarica, 3: 37 – 48.</ref><ref>Боев, З. 1993. Националният природонаучен музей и природозащитата в България. – Historia naturalis bulgarica, 4: 78 – 86.</ref><ref>Боев, З. 1994. Националният природонаучен музей през годините. – Природа, БАН, 3: 88 – 94.</ref><ref>Боев, З. 1999. Птичите бисери на Националния природонаучен музей в София. – За птиците. Зима 1999 – 2000: 18.</ref>
Колекцията от птици надхвърля 12 000 екз.<ref>Боев, З. 1989. Богатствата от света. – в. „Работническо дело“, бр. 273/ 30.09.1989: 3.</ref>
== Вижте също ==
* [[100 национални туристически обекта]]
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.nmnhs.com/ Официален сайт]
{{Институти на БАН}}
| 