Неофит Рилски: Разлика между версии

СмятаОбикновено се приема, че НиколаНеофит Поппетров БенинРилски е роден през 1793 година в [[Банско]], но според други сведения това става през 1790 година в [[Баня (Област Благоевград)|село Баня (Гулийна баня)]], [[Разлог (област)|Разложко]]. ТойСветското му име е син'''Никола наПоппетров Бенин'''. Баща му, поп [[Петър Бенин]], е от рода [[Бениновци]] и е първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в [[памуккилийно училище|килийното училище]] на баща си. Негов дядо е игуменът на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] [[Теодосий I Рилски]].<ref>Радев, Иван. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи ХVIII – ХIХ в., Абагар, 1996, стр. 290</ref>

Никола получава началното си образование в [[килийно училище|килийното училище]] на баща си. Още от малък тойНикола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]], чийто баща е [[Зограф|зографът]] [[Тома Вишанов Молера]], създател на [[Банска художествена школа|Банската живописна школа]]. ПривързаносттаНалага имсе ставаобаче причинаДимитър Николада избягазамине отза вкъщиРилския манастир и там да се учи за иконописец. Никола не може да последвасе другаряраздели с приятеля си ви, [[Рилскипротив манастир|Рилскияволята манастир]]на баща си, къдетобяга тойот евкъщи изпратени дазаедно учис [[иконопис]]Димитър отива в манастира. ТамВъпреки това скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена [[Йеротей Рилски]], който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. ПослеСлед като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в [[Мелник]]. -Тук от 1822 до 1826 година се учи при [[Гъркомани|погърчения]] [[Власи|влах]] [[Адам Запекос]] и става добър [[Елинизация|елинист]]. След това учи и във [[Велес]].

През 1827 година Неофит започва да преподава в [[Самоков]], където известно време е [[секретар]] на [[епископ]] [[Игнатий Самоковски|Игнатий]]. Негов ученик и впоследствие близък приятел е [[Захарий Зограф]]. Младият иконописец и художник възприемаприема своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захарий Зограф през юни 1853 година. След [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мир]] от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за животада издейства разрешение за възстановяването на творецацърквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанския ферман от 10 ноември 1833 година.

След [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мир]] от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. При [[Вселенски патриарх|патриарха]] е изпратена делегация, в чиито редици е и Неофит, с молба да да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това, което получават със султански ферман от 10 ноември 1833 година. Още същата година Неофит става духовник при [[Метох|метоха]] в [[Казанлък]]. Там среща [[Велико Търново|търновския]] [[митрополит]], който по искане на [[Васил Априлов]] го изпраща в [[Букурещ]], за да изучи взаимоучителния метод ([[Взаимоучителен метод|алилодидактическата метода]]) в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от негоАприлов взаимно училище в [[Габрово]]. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати и той известно време учителства там. Същевременно прави първия успешен превод на [[Нов Завет|Новия Завет]] на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в [[Копривщица]], където остава 2 години, преди да се върне в манастира. През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ (1835), „Краснописание“ (1837).<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 130 – 132 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> През 1836 година създава първия български [[глобус]].[[Файл:Kratkoe Izlozhenie Cover.jpg|ляво|мини|200п|Корица на „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“, 1835]]

През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях [[семинария]], но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като [[игумен]] на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година – „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.<ref name="радев"/>