Родопи: Разлика между версии

'''Родопите''' (вариант на името '''Родопа''', на [[гръцки език|гръцки]]: ''Ροδόπη'') са [[планина]] в [[България]] и [[Гърция]], част от [[Рило-Родопски масив|Рило-РодопсияРодопския масив]]. Тя е най-обширната планина в [[България]] и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и '''Славееви гори'''.

Името на планината Родопи е с [[тракийски език|тракийски]] произход. Род-опа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия [[индоевропейски езици|индоевропейски]] корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). Чрез текстовете на [[Овидий]] и [[Плутарх|Псевдо-Плутарх]] до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и [[Стара планина]]: ''„Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почуствалипочувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“''<ref>Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11. Срв. и Овидий, „Метаморфози“, VI, 87-89.</ref>

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.

Границата на Родопите с [[Рила]] и [[Пирин]] се очертава от долината на [[река Яденица]], седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река [[Места]]. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на [[юг]], където планината плавно преминава в полетата на [[Беломорска Тракия]].

По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, [[Вълчеполска котловина]] и [[Хасковска хълмиста земя]], която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и [[Гюмюрджински Снежник]], където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в [[Гърция]], който е висок 1482 м.

[[Източни Родопи|Източните Родопи]] в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен [[седиментни скали]] тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по -осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Реки: Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица.

Смолянски езера.

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямаголямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - [[вергилиев дъб]], [[брекиня]], [[габър]], [[дива круша]], [[драка]], [[червена хвойна]] и др.

Етническият състав ( [[траки]], [[помаци]], [[гърци]], [[българи]], [[македонци]], [[власи]], [[арменци]], [[иберийци]], [[турци]], [[кумани]], [[печенеги]], [[татари]], [[латинци]] и [[евреи]] ) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на КатеринКатрин Асдраша <ref name="Asdracha"> Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294 (72 - 74)</ref>, която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на [[траки]]те и [[славяни]]те, а [[павликяни]]те - [[арменци]] е причислила към българския етнос.

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк.

Минерални бани и спа-центрове: [[Велинград]], [[Нареченски бани]], [[Девин]], [[Баните]].

Красиви местности: Юндола, [[Триградско ждрело]], [[Чудните мостове]], [[Белинташ]], [[Дяволски мост (Ардино)]].

Пещери: [[Снежанка (пещера)|Снежанка]], [[Дяволското гърло]], [[Ягодинска пещера]], [[Ухловица]].

Християнски поклонически места: [[Бачковски манастир]], Кръстова гора.

Археологически обекти: [[Перперикон]], [[Татул (село)|Татул]], Цепина, крепостта [[Устра]], мегалитни и скални светилища.